Милена Цочкова е българска художничка, живееща в Бремен, Германия. Този факт би се сторил на повечето хора, отдавна свикнали с глобализацията и свободното движение между различни държави и култури, по-скоро маловажен. Но ценителите на изкуството на Цочкова по света намират именно живеенето на артистката между две култури, между две художествени традиции, това, което прави нейното изкуство интересно. От една страна стои академичното й образование в София. Терминът “академично” се отнася съвсем конктретно към техническите прийоми в изпълнението на творбите: класическо (реалистично) изграждане и пресъздаване на формата, в случая – на човешкото тяло, прецизно полагане на мазките, перфектен колорит. От друга страна, “неакадемичната” перспектива, необичайното, на моменти – болезнено – “срязване” и фокусиране върху определени части на това тяло, подсказват едно освобождаване от рамките, стремеж чрез формата да се постигне дадено внушение. Концептуалната рамка, в която Цочкова вкарва работите си, подсказва влиянието на един друг формален и мисловен контекст.
Централен мотив в творчеството на художничката е човешкото, по-специално – женското – тяло. То е изящно, гъвкаво, нежно, облечено в деликатна дантела или фина коприна, под които се очертават идеално пропорционирани форми. С фотографска точност, но понеже тук става въпрос за живопис и рисунка – с прецизността на холандски майстор от XVII век, Милена Цочкова предава материалността на платовете, техните шарки, меките дипли, отблясъците на светлината по тях. Но нейните женски тела нито са полегнали в съблазнителна поза, нито тържествуват над тълпа от поклонници или се наслаждават на изискани забавления. Те са уловени в изолирана, неутрална среда, по-скоро в едно усилие да се освободят сякаш от затвора на скъпите си дрехи и от статуса си на обекти за консумация. Не напразно моделите на Цочкова нямат лица, те са анонимни, стандартизирани, един събирателен образ. Внушението за физически, а оттам и психически дискомфорт се засилва от странните ракурси на изображенията. Художничката най-често представя най-еротичните части – торса, ръцете, шията или гърба на жената, но те са по някакъв начин “извити”, “скършени” или в порив да се отдалечат от центъра на композицията, а чрез това и от погледа на зрителя. Очакванията за повърхностна игра на форми, цветове и клиширани женски изображения не се оправдават. Еротиката и сексуалността са изтласкани на втори план от чувство на обремененост, засилено посредством вездесъщото присъствие на орнаментите по дрехите, в които тялото на моменти сякаш се разтваря и престава да същестува самостоятелно. Понякога артистката отива и по-далеч, представяйки част от торса, с драпирана рокля около него, но без крака – порцеланова фигура, счупена на две.
И все пак, картините на Милена Цочкова не са брутални. Те са красиви, но тяхната красота смущава. Те са сугестивни. Те са огледала в ръцете на художничката, насочени към зрителя, който, в зависимост от собствената си чувствителност, отчетливо или не толкова, осъзнава иманентно присъщия дуализъм, заложен във всеки човек, взаимното преплитане на добро и лошо, на обич и омраза, на нежност и бруталност, на щастие и страдание.
……………….Подкрепете издаването на брой 6……………………………….