
Емил Бачийски, 2016 (2016), стъкло, стомана, 270 x 200 x 70 см
автор: Ваня Кубадинска
Една прекрасна възможност, да добием или разширим представата си за потенциала на стъклото като художествен материал ни даде ЧЕТВЪРТИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА СТЪКЛОТО – СОФИЯ 2016.
Не само защото той представи родни утвърдени и по-малко известни в този жанр автори в търсене на решения на съвременни пластични проблеми, но и защото такъв поглед ни се удава сравнително рядко. И като цяло е едно преживяване със завишена интензивност. Да погледнеш през стъклото или чрез стъклото на света означава, да оцениш възможностите на материала и да ги използваш, както виждаме в изложбите, често в съчетание с друг материал – дърво, метал, камък, за да развиеш концептуално виждане.
Международният фестивал на стъклото има своето начало през 2010 година. Създаден е с цел, да изведе работата с художествено стъкло в България на нов по-съвременен етап в нейното развитие. Той обменя актуални идеи, автори и международни практики, представящи приложението на стъклото в областите на дизайна, архитектурата, приложните и изящни изкуства. Може да се каже вече, че фестивалът е един от респектиращите световни и европейски художествени форуми. Началното му издание е дело на галерия „Аросита“, The Fridge, Лъчезар Дончев и Крум Темелков. Участниците са от десет европейски страни – България, Великобритания, Естония, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Франция, Холандия, Чехия.
Редом с представянето на актуални тенденции при художественото стъкло, фестивалът започва и дългогодишна образователна програма. За целта екипът влага усилия в подготовката на поредица от лекции и демонстрации, които влизат в програмата на следващото – второ издание през 2012 г. В центъра на второто издание е Българо-Американската изложба експонирана в галерия „Райко Алексиев“. За много от българските участници това е ново начало в работата с този материал, начало което бележи и по-нататъшното им обръщане към стъклото като изразно средство за съвременни идеи.
В третото издание концептуалните изследвания на възможностите на стъклото продължават, но фокусът този път е традициите и съвременното развитие на художествената стъклообработка в в България и Чехия. В изложбата „Brilliat by design” се открояват високостойностните характеристики на световнопризнатата Чешка школа редом с експериментални дизайнерски решения, много фотографии и информация за производствената методика на тази школа.
Представени са работи на имена като Бохумил Елиас, Кристоф Рибак, Милан Крайчек, Петр Станиски, а сред почетните гости са Стефани Пендър, Крис Тейлър (САЩ), Борис Шпейзмън (Израел). Уастието на млади български творци от Националната художествена академия и Нов български университет е свързано и с иновативни образователни събития в София и Велико Търново, където се открива нова специалност „Стъкло“ във факултета за изящни изкуства на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.
Заложената в предишните издания концепция за изследване на традициите и съвременните иновативни решения при работа с художествено стъкло продължва и в Четвъртия международен фестивал на стъклото през 2016 г., който демонстрира своето ярко утвърждаване в международен план като експозиционна и обучителна платформа за работа с този специфичен материал.
Приключилото наскоро чeтвъpто издание cъбpa eдни oт нaй-интepecнитe твopци нa бългapcĸaтa xyдoжecтвeнa cцeнa в Coфия. В чeтиpи излoжби yчacтницитe представиха своя авторски почерк при трансформациите на cтъĸлoтo в пространствено -материализирани фopми и цвят. Изложбените дестинации бяха зала „Райко Алексиев, галерия „Аросита“, НХА София и галерия „Евдокия Арт Глас“.
Фестивалът бе фокусиран не само върху настоящето, но и обърнат с поглед към бъдещето на това изкуство, включвайки лекции и демонстрации пред студенти и дипломанти от НХА София и ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“. Запознаването на студентите от специалноста „Дизайн на порцелан и стъкло“ към НХА с чрез демонстрациите на Ейми Соунс с техника Lampwork бе посрещнато с изключителен интерес. А особен акцент внесе лекцията, изнесена в ателие №7 на Национална художествена академия, София за събитията от фестивала за стъкло GLASSTRESS, част от Венецианското биенале на изкуствата. Лектор бе Джейн Ръштън, САЩ, директор на фондация Berengo Studio, Венеция и директор на специални проекти, която живее и работи между Венеция и Ню Йорк.
В пространството на зала „Райко Алексиев“ стъклената пластика бе ясно разпознаваема, когато нейн създател е Катя Гецова – деликатни ефирни форми, лирично изваяна линия, прозрачност на идеята. Попарт-звучене при Бистра Лешевалие, експериментален подход и смели неочаквани решения при Анастасия Андреева и Борис Шпейзман, Боби Коруджиков, Емил Бачийски, Зоя Лекова, Никола Енев, Панчо Куртев и Филип Гайдов. Провокацията да заиграеш със стъклото е неустоима и често се превръща в битка за контрол, в която понякога материалът е водещ, а в друг случай – авторът, но резултатът е винаги безпорен – вдъхновени от разнородни теми, прекрасно изваяни творби. Много от тях бележат гранични точки на стъклото. Тук видяхме работи от лято стъкло до стъкло, преминаващо през скулптура, инсталация, портрети, живопис, релефи, установяващо диалогична съвместимост с различни материали и жанрове в изкуството. На пръв поглед това съжителство може да ни се стори конфликтно, но навлизайки в дълбочината на идеите, пред нас, като зрители се очертават различни решения на проблеми на модерното мислене на твореца.
Безспорно, като силно преживяване в една своеобразна динамика на средата, изложените творби разкриват потенциалните възможности на стъклото като материал, който част от творците намират труден за овладяване, изискващ физически труд в нелеки условия. В откровен разговор автори като Анастасия Андреева сравняват стъклото с жив организъм, който дълги години е използван за приложни цели и индустриален дизайн. Изложените работи обаче недвусмислено доказват, че художниците отдавна са отвъд това клише. Нещо повече, те показват на зрителя, как материалът на стъклото се превръща в медия за съвременно изкуство. Анастасия Андреева с нейните „Сенки“ и „Изповед “, Емил Бачийски с начупении, геометрично съединени огледални повърхности, Бистра Лешевалие с попартно звучащ женски торс, Боби Коруджиков с портретите „Синеокото човече“ и „Богородица“, Панчо Куртев и скулптурната му композиция „Замръзнал път“. И Катя Гецова с нейните „Адам и Ева“ и инсталации. Акцентът в детайлите е положен върху женствеността и мъжествеността на митичните фигури на Адам и Ева. Съчетанието с дърво умело интерпретира сложната структура на човешкото тяло и душевност – с него са изработени крайниците и други части на тялото с по-земно и материално излъчване. Докато финеса на еротичното излъчване на женското и мъжко начало е заложен в стъклото.
Неусетно стигаме и до въпроса, кой стои в основата на това прекрасно стъклено шоу? Несъмнено това е Екатерина Гецова-Катя – един от създателите на съвременното концептуално измерение в изкуството на художественото стъкло, която с инициирането и организирането на Международния фестивал на стъклото поставя началото на широка международна платформа за обмен на опит между художници, решаващи съвременни проблеми при работа с този материал.
Онова, което отличава творчеството на Екатерина Гецова – Катя е откриването на нови значения на стъклото като материал и поемането на предизвикателството, да го пренесе на територията на съвременното изкуство, използвайки възможностите му. Тези търсения са заложени в товорческото и мислене още от времето, когато Катя Гецова получава образованието си в Прага, в ателието на прочутия професор Либенски. Те са характерни за поколението и, поставило си за цел, да преодолее границите между „изящно” и „приложно” в българското изкуство.
Изборът на предпочитана тема през последните години в творчеството на Катя Гецова се пада на жената. Нека си припомним изложбата и в галерия „Юзина“ през 2012 г., по време на Втория международен фестивал на стъклото. Авангардните и пластики са изпълнени като прозрачни или полу-прозрачни фигури от цветно стъкло в естествени размери, като стъклени релефи и обекти. Торсовете на Катя Гецова развиват потенциала на стъклото като носител на своеобразна енергия, те не са застинали статуи, а изпълнени с живот и енигматично съдържание женски фигури. Носители са на една особена динамика, обсебваща, завладяваща с еротичния се полъх и цветовите гами, които някак естествено формират една своеобразна естетика на внушението. Трудно е да си представим по-женствените фигури извън тази пластична визия, носеща крехкостта на стъклото като израз на женската природа. Уловена в мига на нейната зрялост и свежест и същевременно уязвимост, носеща сила, но и вдъхновение на съзерцаващия. Някои от стъклените отливки Катя експонира в съчетание с въжета и светещи маркучи, отреждайки им едно специфично гранично състояние – между скулптурата и инсталацията. По-внимателен прочит открива в тях специфични за стъклото форми, получени при отливане, рязане, оцветяване, гравиране и изграждане на различни текстури.
В рамките на фестивала бе и изложбата в новата специализирана галерия за стъкло “Евдокия Арт Глас”. Участниците там познаваме като утвърдени автори, работещи изключително със стъкло: Боби Кoруджиков, Веселина Маринова, Данаил Николов, Дарина Цурева, Евдокия Йочева, Катя Гецова, Мая Савова, Никола Енев, Петър Маламат, Петър Савов. Живопис от стъкло откриваме в пейзажите на Петър Маламат, Петър Савов и Мая Савова, стъклени рисунки излага Дарина Цурева, концептуални пластики – Никола Енев и Весела Маринова.
Рисунки, градски пейзажи, живопис, фигурални пластики – разнообразно откъм теми и пластичен израз е творчеството на Петър Савов – един от най-интересните съвременни пловдивски художници, ученик на проф. Мито Гановски завършил „Стенопис“ в Художествената академия София, специализирал емайл в Санкт Петербург. Автор с успешни творчески изяви в България и в чужбина, с множество международни признания и награди. Работите му са в областта на живописта, художествения емайл, рисунката, стъклото и монументалните техники – витраж, стенописи. Показвал е десетки самостоятелни изложби, лауреат е на международната фондация „Синаиде Ги“в Рим.
Творбите на Петър Савов носят негов характерен стил – изтъкани са от силни цветове и завладяваща енергия, какъвто бе и самият автор. Онези, които го познаваха виждаха един мащабен, мъдър, откровен и неукротим творец.Той не търпеше ограничения и норми, обръщаше се към нови форми в прилив на енергия, разказвайки историите, които го вълнуват.
Цветовете от неговата живопис – наситени, ведри и възвисяващи се са имплементирани в работите му и от другите жанрове, където се изявява. Той рисува с бои и палитра, но с лекота се изразява и в пластичното изкуство. Витражите и пластиките му от стъкло са търсения на неспокойния му дух в стремеж към творческа освободеност и иновативни решения на съвременни проблеми. Експресивен, но и по своему поетичен, стилът му пленява със своите непринудени мисли и чувства. Неусетно се оставяш на въздействието им и се превръщаш в съмишленик, споделящ мечтите и надеждите му за един по-добър и съвършен свят, отворен към вселенския мир и този на човешката душа.
ЧЕТВЪРТИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА СТЪКЛОТО – СОФИЯ 2016 бе една от редките възможности, да влезем в диалог с това трудно изкуство, носещо исторически традиции, вълнуващо настояще и очаквано с интерес бъдеще.

Деница Тодорова, част от серията Златна връзка (2015)