Интервю с Ян Артюс-Бертран за филма му, ЧОВЕК, изпълнен с невероятни въздушни кадри и стотици, провокиращи емоциите и разума интервюта, заснети от всеки ъгъл на земното кълбо, като разглеждат въпроса, какво е да си човек, и неминуемо ще те разтърси. Представянето на филма е част от програмата на ФОТОФАБРИКА ФЕСТИВАЛ за 2016 година в София.         

Ян Артюс-Бертран е активист, еколог, журналист, известен фотограф и добре познат  режисьор с филмите ДОМ, ПЛАНЕТАТА ОКЕАН, ЗЕМЯ, ЧОВЕК и вече е започнал работа върху следващия си филм ЖЕНА – посветен на пренебрегнатата половина на човечеството. Той е символ на едно ново мислене, посланик на добра воля по Програмата на ООН за околната среда. ЧОВЕК няма авторски права и може свободно да се гледа в ютуб, а и бихте могли да се свържете с асоциацията му, ГудПланет, за възможно екранизиране на филма при вас.

Мила Тарабанова: Каква е целта Ви?

Ян Артюс-Бертран: Да не умра. Знаете ли, аз съм активист. Смятам, че можем да внесем по-голяма съзнателност у хората чрез киното. Даваме всичко от себе си и имаме много и хубави проекти. Когато станеш по-известен, започваш да правиш повече проекти… Винаги е сложно да финансираш големи проекти, но не и колкото, когато тепърва започваш. Успявам да се занимавам с това, което искам, затова и не се суетя. А когато има и хора, които искат да се включат в проектите, влагам максимума от себе си. Не бих могъл да се пенсионирам, затова и работя. Не знам дали е работа, живея. Това е.

Мила Тарабанова: През целия ви филм плаках. Прекрасен филм, но когато се замислих върху това, което правите, заключението ми беше, че сте или новия Месия, или един модерен Сизиф?

Ян Артюс-Бертран: Както знаете, аз съм журналист. Аз съм мостът между това, което искам да предам, и публиката. Смятам, че един журналист всъщност е само това – предаваш новините, внасяш и твоите чувства, след което го предаваш на публиката. Когато работиш в киното, телевизията, пишеш книги – това е натоварваща работа и не би трябвало да се омаловажава. Бих искал работата ми да е полезна. Не обичам модата, мразя рекламата и не съм твърде увлечен по това високо изкуство. Опитвам се да се придържам към една простота. Да съм директен така, че всички да могат да разберат филма ми. В него няма прекалено много от мен, всъщност  тази моя творба е в огромна степен за другия. Бих искал така и да продължа. При всички положения артистът променя реалността, като създава собствена, докато аз не се опитвам да променям реалността. Смятам, че реалността е по-въздействаща от каквото и да било друго и няма нищо по-красиво от нея. Трябва да бъдеш скромен и изпълнен със смирение пред нея. Има прекалено много интелектуализиране и понякога артистите не ме харесват, защото смятам, че нещата не би трябвало да са твърде усложнени. Има толкова много неща, които не мога да повярвам, че се случват. Ако видите какво се случва в Алепо, бежанците в Средиземноморието, всичко, което се случва всеки ден, може толкова много да се каже него. Няма нужда да казвам повече от това. То е предостатъчно. И защото съм журналист, който отразява природата с такова образование и интереси, предпочитам да се придържам към реалността. Тя е основата на творчеството ми. Колкото повече се доближавам към края, искам още по-директно да достигам до истинските неща в живота. Смятам, че е много важно. Знаете ли, не е смешно да кажеш, че имаш мисия в живота…вероятно, не е необходимо да се използва толкова силна дума, но може да промениш света. Всеки може да го направи. Ти правиш каквото трябва и променяш света по свой начин. Не е нещо изключително. Всеки може да реши да подобри света. Много обичам да променям за по-добро света чрез моята работа. Не искам да правя претенциозни изказвания…аз съм амбициозен, но се надявам – по един добър начин.

…………………………………………(откъси)……………………………………

Мила Тарабанова: Как въздушната фотография промени начина, по който гледате на света?

Ян Артюс-Бертран: Не зная. Всеки ден се променяме. Трупаме опит. Всеки ден като гъба попиваме света около нас. По-скоро е повече четене и опити за анализиране на света…това, което виждаме, отпечатъкът, който ние оставяме върху света. Тъй като съм еколог, цялата ми работа е за това, което правим на планетата. Хората смятат, че не спираме да говорим за Шестата вълна на изчезването на видовете, но това въобще не е незначителен проблем. Хората гледат на планетата като на един свят, но тя е нещо много по-дълбоко. Шестата вълна на изчезването на видовете на планетата е нещо потресаващо. Не мога да разбера как не реагираме. Много малко хора могат да повярват в този факт. Хората знаят за това, но не искат да разберат. Не искат да повярват в това, което знаем. Както казах вчера, малко ми дотегна  да повтарям този факт. Доставя ми по-голямо удоволствие да правя филми като ЧОВЕК. Като новия ми филм ЖЕНА.

…………………………………………(откъси)……………………………………

Мила Тарабанова: Последен въпрос, дали нашето съзнание за проблемите на околната среда, както и относно световните конфликти е на по-високо ниво за времето, в което работите върху тези теми?

Ян Артюс-Бертран: Смятам, че всички знаем какво става, но нищо не променяме. Всички вече знаят. Показват по телевизията, по новините всеки ден. Хората знаят какво се случва, но не искат да се замислят. Не искат да нарушат удобството си, фактически  не искат да променят цивилизацията си. Всичко е устроено по този начин. Ние винаги искаме още. Знаете ли, например имате реклами за постигане на щастието навсякъде. По телевизията се въртят, по летищата, купи повече, щастието е това и онова и е много трудно човек да се измъкне от този омагьосан кръг. Да купуваш и купуваш, придобивайки вещи. Нас не ни вълнуват ресурсите на света. Ние взимаме ли, взимаме. Постоянно не ни стигат и ние непрекъснато продължаваме. Филмът за океана (Планета океан, 2012) беше добър в това, да покаже този факт, но ние пак нищо не искаме да променим. И начинът, по който живеем, е рай за другите. Рай е за Африка. Знаете ли, преди два дена 3000 души са пристигнали във Франция на 5 или 6 лодки! 3000 души! Можете ли да си представите? И още ще идват. Ако вие живеете в Судан или Етиопия, нямате друг избор освен да напуснете. Това не са демократични държави, бедността, храната, образованието – хората нямат друг избор, освен да напуснат. Сега знаете какво ще се случи, виждате разликите в заплатите, те искат да дойдат. Аз на тяхно място също бих дошъл. Трудно е да се приеме и не зная какво ще се случи по-нататък, но трябва да помислим за хуманността, преди да се отдадем на страховете си. Определено!

………….. Цялата статия ще намерите в списанието………………………………………….