Интервю с Ян Артюс-Бертран за филма му, ЧОВЕК, изпълнен с невероятни въздушни кадри и стотици, провокиращи емоциите и разума интервюта, заснети от всеки ъгъл на земното кълбо, като разглеждат въпроса, какво е да си човек, и неминуемо ще те разтърси. Представянето на филма е част от програмата на ФОТОФАБРИКА ФЕСТИВАЛ за 2016 година в София.         

Ян Артюс-Бертран е активист, еколог, журналист, известен фотограф и добре познат  режисьор с филмите ДОМ, ПЛАНЕТАТА ОКЕАН, ЗЕМЯ, ЧОВЕК и вече е започнал работа върху следващия си филм ЖЕНА – посветен на пренебрегнатата половина на човечеството. Той е символ на едно ново мислене, посланик на добра воля по Програмата на ООН за околната среда. ЧОВЕК няма авторски права и може свободно да се гледа в ютуб, а и бихте могли да се свържете с асоциацията му, ГудПланет, за възможно екранизиране на филма при вас.

 

Мила Тарабанова: Каква е целта Ви?

Ян Артюс-Бертран : Да не умра. Знаете ли, аз съм активист. Смятам, че можем да внесем по-голяма съзнателност у хората чрез киното. Даваме всичко от себе си и имаме много и хубави проекти. Когато станеш по-известен, започваш да правиш повече проекти… Винаги е сложно да финансираш големи проекти, но не и колкото, когато тепърва започваш. Успявам да се занимавам с това, което искам, затова и не се суетя. А когато има и хора, които искат да се включат в проектите, влагам максимума от себе си. Не бих могъл да се пенсионирам, затова и работя. Не знам дали е работа, живея. Това е.

МТ: През целия ви филм плаках. Прекрасен филм, но когато се замислих върху това, което правите, заключението ми беше, че сте или новия Месия, или един модерен Сизиф?

ЯБ: Както знаете, аз съм журналист. Аз съм мостът между това, което искам да предам, и публиката. Смятам, че един журналист всъщност е само това – предаваш новините, внасяш и твоите чувства, след което го предаваш на публиката. Когато работиш в киното, телевизията, пишеш книги – това е натоварваща работа и не би трябвало да се омаловажава. Бих искал работата ми да е полезна. Не обичам модата, мразя рекламата и не съм твърде увлечен по това високо изкуство. Опитвам се да се придържам към една простота. Да съм директен така, че всички да могат да разберат филма ми. В него няма прекалено много от мен, всъщност тази моя творба е в огромна степен за другия. Бих искал така и да продължа. При всички положения артистът променя реалността, като създава собствена, докато аз не се опитвам да променям реалността. Смятам, че реалността е по-въздействаща от каквото и да било друго и няма нищо по-красиво от нея. Трябва да бъдеш скромен и изпълнен със смирение пред нея. Има прекалено много интелектуализиране и понякога артистите не ме харесват, защото смятам, че нещата не би трябвало да са твърде усложнени. Има толкова много неща, които не мога да повярвам, че се случват. Ако видите какво се случва в Алепо, бежанците в Средиземноморието, всичко, което се случва всеки ден, може толкова много да се каже него. Няма нужда да казвам повече от това. То е предостатъчно. И защото съм журналист, който отразява природата с такова образование и интереси, предпочитам да се придържам към реалността. Тя е основата на творчеството ми. Колкото повече се доближавам към края, искам още по-директно да достигам до истинските неща в живота. Смятам, че е много важно. Знаете ли, не е смешно да кажеш, че имаш мисия в живота…вероятно, не е необходимо да се използва толкова силна дума, но може да промениш света. Всеки може да го направи. Ти правиш каквото трябва и променяш света по свой начин. Не е нещо изключително. Всеки може да реши да подобри света. Много обичам да променям за по-добро света чрез моята работа. Не искам да правя претенциозни изказвания…аз съм амбициозен, но се надявам – по един добър начин.

МТ: Какво искате да промените?

ЯБ: Искам да предам на другите едно възприятие. Прекалено егоистични сме, в това число и аз. Знаете ли, аз имах една леля. Тя беше на 92 години, не беше религиозна и беше болна, но винаги се усмихваше. Никога не се оплакваше. И когато я попитах как успява да бъде все такава, тя ми отвърна: „Ян, толкова да е лесно. Не мисля твърде много за себе си, аз мисля за другия”. Това е толкова вярно…Je pense pas trop a moi, je pense que s’autre. Очевидно е, че мислим твърде много за себе си, понякога и повече дори. Но аз смятам, че щастието вече е на път. Смятам, че това е така.

МТ: Усилията ви да доведете това възприятие до публиката са дългогодишни. Трудно ли беше?

ЯБ: Беше лесно. Не смятам, че е било трудно. Трябва да кажа, че обичам филма ЧОВЕК. Обичам го и не ми омръзва да говоря за него. Не знам дали споменах вчера, че първата екранизация беше 7 часа. Целият екип плачеше, защото постигнахме това, което искахме. Трудно е. Да предадеш емоция е най-трудното нещо.

МТ: Въздушните кадри са великолепни. Вашата въздушна фотография въобще не е проста.
ЯБ: Не е нещо сложно. Летиш, когато е красиво, и щракаш. Е, не съвсем…естествено, трябва да имаш опита.

МТ: Как започнахте?
ЯБ: Когато изследвах лъвовете в Кения, пилотирах въздушен балон. Тогава разбрах колко е важна въздушната фотография. Предлага напълно различна перспектива от това, което ще видиш от земята. И разбира се, територията е много важна. За да снемете лъвове, трябва да знаете къде е всеки камък и дърво, докато с въздушната фотография е лесно. Затова всеки ден излизах с балона над териториите на лъвовете и работих. След което се завърнах във Франция и си продадох историите на толкова много списания и реших да не стана учен, а фотограф. Voila.

МТ: Как въздушната фотография промени начина, по който гледате на света?
ЯБ: Не зная. Всеки ден се променяме. Трупаме опит. Всеки ден като гъба попиваме света около нас. По-скоро е повече четене и опити за анализиране на света…това, което виждаме, отпечатъкът, който ние оставяме върху света. Тъй като съм еколог, цялата ми работа е за това, което правим на планетата. Хората смятат, че не спираме да говорим за Шестата вълна на изчезването на видовете, но това въобще не е незначителен проблем. Хората гледат на планетата като на един свят, но тя е нещо много по-дълбоко. Шестата вълна на изчезването на видовете на планетата е нещо потресаващо. Не мога да разбера как не реагираме. Много малко хора могат да повярват в този факт. Хората знаят за това, но не искат да разберат. Не искат да повярват в това, което знаем. Както казах вчера, малко ми дотегна да повтарям този факт. Доставя ми по-голямо удоволствие да правя филми като ЧОВЕК. Като новия ми филм ЖЕНА.

МТ: Съжалявам, но не е ли малко странно някой да прави филм за жените, като няма разлика между жените и мъжете?
ЯБ: Смятам, че когато говорите за жените и отидете в арабските страни, Бангладеш, Индия, Африка – не е същото положението им, както е тук. Да си жена – има толкова много, което може да се каже…защото да си жена означава да нямаш същите права като мъжете. Те страдат повече. Винаги има нещо още да се каже за жената повече, отколкото за мъжа. Когато завършвах филма Човек, вече бях прочел книгата ПОЛОВИНАТА НЕБЕ: ПРЕВРЪЩАЙКИ ПОТИСНИЧЕСТВОТО ВЪВ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ВСИЧКИ ЖЕНИ за филма ЖЕНА. Това е книга, спечелила наградата Пулитцър, за жената и потисничеството й. Ужасно е. Затова и искам да направя филм за това. Знаете ли, че в Африка, ако почине съпругът, цялото имущество отива при брата и съпругата остава без нищо. Става бедна и това е огромен проблем. Прочетох в доклад на ООН, че жените вършат 50-60% от работата на планетата, но притежават само 1% от имуществото. Невероятно. Още една причина да го заснема е, че не съм отделил достатъчно внимание, не съм се погрижил за този проблем.

МТ: Само жените се занимават с тази тема, колкото могат. Имате ли прожекции в арабските страни на филма ЧОВЕК?
ЯБ: Да, навсякъде. Всъщност е смешно, защото филмът се предлага безплатно в интернет. Навсякъде по кината се прожектира. Сега оттук отивам в Китай, бях в Щатите за премиерата му преди 15 дена, излиза в Бразилия, навсякъде e. В Испания е номер 1 сред документалните филми и в Италия е също така на първо място, за което съм много щастлив.
МТ: Изследвахте ли разликата в отзивите на зрителите спрямо ЧОВЕК в различните държави?
ЯБ: Има малки разлики. Ако работим върху въпроса за хомофобията, например, не задаваме по един и същ начин въпросите на всички. Например за бежанците, ние се съсредоточаваме върху причините да напуснат страната си. Има вариации на филма, но принципно въпросите са едни и същи. В зависимост от ситуацията, задаваме допълнителни въпроси – в случаите на война, повече въпроси за омраза и прошка се задават; ако основен проблем е бедността, то тази тема по-подробно се обсъжда, но винаги завършваме с въпроса за смисъла на живота, за вярата и започваме с тези за семейството и щастието.

МТ: А Китай?
ЯБ: Наистина е трудно да се работи в Китай, защото не получихме разрешение сами да снимаме. Исках да снимам хората, които работят в заводите. Работниците в заводите не искат да работят там, защото условията са много тежки. В момента това е един голям проблем за Китай. Така изкарват повече пари, но са много нещастни. Далеч са от децата си. Тук исках да се съсредоточа върху темата за жертвата, която хората правят. Постигнахме доста добри неща, но не са достатъчни. Като погледнете колко е голям Китай и като не получихме разрешение, тогава решихме да работим с китайски продуцентски фирми.

МТ: А изображението на дървото в края на филма?
ЯБ: Дървото накрая на филма се намира в солената пустиня на Боливия. То се състои от вода. Това е структура, която ще намерите навсякъде. Същото е във вените ни, може да го видиш в тъканта на листата, погледнати през микроскоп. Водата се движи по същата линия. Наричаме го фрактал. Когато летиш, виждаш тази проекция навсякъде, в голям и малък мащаб. Това е водата в солта заедно с малко водорасли, които стават червени. Всъщност то е същото като състава, който придава червения цвят на фламингото.

МТ: Много символично, като дървото на живота.
ЯБ: Точно така. Не аз го заснех, но когато го видях, беше……………ах!

МТ: Повечето интервюта Вие ли ги проведохте?
ЯБ: Не, не, много малка част. Аз проведох 50 интервюта. Направих интервютата с по-известните хора: президентът на Уругвай, Бил Гейтс и последното интервю във филма. Момчето, което говори за смъртта, рая и казва благодаря на живота – всъщност направихме нещо, което обикновено не правим, обаче когато видях интервюто, казваше абсолютно същото, но не по добър начин. Затова го помолих да се върне и да го каже пак. Това е единственият път, когато правим такова нещо.
Казах му, че всички красиви неща, които разказва за рая и починалия си приятел, би било добре да завършат с благодарност към живота.
Хората не разбират колко живота е…ще умрем някога, а аз не вярвам в господ. Затова смятам, че когато приключи…, защото трябва да се радваш на живота сега, би трябвало да кажеш едно благодаря за всичко хубаво и всичко, което той разказа, смятам за вярно. Направих това интервю и с някои от американските войници в Америка. Беше важно за мен да се повдигне въпросът за удоволствието от убиване, което се крие в нас. Интервюирах момичето от Израел, но като цяло смятам, че съм направил около 50 интервюта от общо 2000, затова не е много. Но аз преглеждах абсолютно всичко …и търсих какво липсва, какво още трябва да се снима…например имаме нужда от още радост и т.н…voila.

МТ: Значи вече сте започнали работа върху новия Ви филм Жена?
ЯБ: Да, вече сме провели около 60-тина интервюта. Тази цифра не е нищо, трябват ни около 3000. Много е интересно, защото всяка жена има какво да каже, а ние се надяваме те да споделят още повече, защото мъжете много по-лесно споделят за себе си. Много по-трудно е за жените. Всички журналисти са момичета. Имаме нужда жените да говорят и за секс, защото ние никога не го обсъждаме, а аз смятам, че е важно. Не е лесно.

МТ: Как избирате кого да интервюирате?
ЯБ: Много работим. То е някъде между късмета и добрата подготовка. Когато си пред камерата, лесно се говори. Сещате се за интервюто с руснака с детенцето аутист. Въобще нямахме представа за това. Това беше войник, когото интервюирахме за войната в Украйна, и той изведнъж заговори за детето си, за да се освободи. Трябва да кажа, че толкова много хора харесват интервютата. В началото се страхуват, а после са толкова щастливи, че са споделили всичко, което са искали да кажат. Като да отидеш на психолог.

МТ: Да, но с тази разлика, че Вие го показвате на целия свят.
ЯБ: Да, но понякога не се замисляш за това. Ти си пред камерата. Говориш. Когато човек дойде, ние му казваме: вие участвате във филм, който ще бъде видян от милиони хора, затова внимавайте какво говорите. Бъдете добри и ако имате някакво послание към света…а всички имат какво да споделят…, ако имате нещо важно да кажете, моля заповядайте. Сега е моментът. Всъщност аз бях учуден, че нямаше никакви оплаквания. Само едно – мъжът, който казва, че никога не е бил обичан. Дъщеря му беше против това, да се включи неговото интервю, но той си беше дал съгласието. Беше малко оплакване, тя не беше щастлива от участието му, но това е животът.

МТ: Последен въпрос, дали нашето съзнание за проблемите на околната среда, както и относно световните конфликти е на по-високо ниво за времето, в което работите върху тези теми?
ЯБ: Смятам, че всички знаем какво става, но нищо не променяме. Всички вече знаят. Показват по телевизията, по новините всеки ден. Хората знаят какво се случва, но не искат да се замислят. Не искат да нарушат удобството си, фактически не искат да променят цивилизацията си. Всичко е устроено по този начин. Ние винаги искаме още. Знаете ли, например имате реклами за постигане на щастието навсякъде. По телевизията се въртят, по летищата, купи повече, щастието е това и онова и е много трудно човек да се измъкне от този омагьосан кръг. Да купуваш и купуваш, придобивайки вещи. Нас не ни вълнуват ресурсите на света. Ние взимаме ли, взимаме. Постоянно не ни стигат и ние непрекъснато продължаваме. Филмът за океана (Планета океан, 2012) беше добър в това, да покаже този факт, но ние пак нищо не искаме да променим. И начинът, по който живеем, е рай за другите. Рай е за Африка. Знаете ли, преди два дена 3000 души са пристигнали във Франция на 5 или 6 лодки! 3000 души! Можете ли да си представите? И още ще идват. Ако вие живеете в Судан или Етиопия, нямате друг избор освен да напуснете. Това не са демократични държави, бедността, храната, образованието – хората нямат друг избор, освен да напуснат. Сега знаете какво ще се случи, виждате разликите в заплатите, те искат да дойдат. Аз на тяхно място също бих дошъл. Трудно е да се приеме и не зная какво ще се случи по-нататък, но трябва да помислим за хуманността, преди да се отдадем на страховете си. Определено!