Екатерина Гецова

Интервю с Екатерина Гецова, художник и основател на Международният фестивал на стъклото София

---

Мила Тарабанова: Как виждате развитието на стъклото в изкуството?

Стъклото в България трудно се развива, и то в последните години, защото няма много специалисти, много фабрики затвориха. Стъклото трябва да се прави в промишлени условия, а за нас такива няма. Фабриките просто затвориха и тогава вече художниците започнаха сами да търсят някакви начини да работят с този материал, но е много трудно. Стъкларите са малко на брой – които са завършили специалисти. Затова, когато започнахме да правим този фестивал, изведнъж видях, че трябва да се приобщат много художници да пробват да работят със стъкло, които не са работили с този материал досега. По тази причина фестивалът дава възможност на художници не-стъклари да направят няколко работи в стъкло и да погледнат с други очи на стъклото.
След срещата ми с директорката на Студио Беренго се оказа, че и те имат тази тенденция да канят не-стъклари, добри художници, които да изразят идеите си чрез стъклото. Страшно се възгордях, защото и ние, и те сме стигнали до същата идея, до същата необходимост. Ето тази година каня скулптори, които не са пипвали стъкло досега, но по съвсем техен начин го разработиха. Погледнаха през едно различно прозорче и видяха, как може да се погледне посредством стъклото. Миналия фестивал поканихме десетима художници, които също не бяха работили със стъкло и направиха изключително интересни работи. Това е много положителна насока, защото по този начин запалваме много художници да работят със стъкло. Допринасяме много повече за развитието на този материал отколкото, ако каним само един тесен специализиран кръг от стъклари, които се броят на пръсти. Те често тъпчат на едно място, понякога изключително в една занаятчийска посока и не могат да погледнат по друг начин стъклото. Докато другите художници правят невероятни стъпки, което е страшно полезно и за българската публика. И публиката трябва да се обучава във вкуса на стъклото, защото стъклото не са само утилитарните чаши и бутилки и да види, че стъклото има и друго предназначение. То може да е много по-художествено.

Да се излезе от тесните ограничения на орнаменталистиката…

И точно затова Беренго е стигнал до това заключение: тези ограничения на стъклото от типа на бижутерията и типичните венециански сувенири задънват хоризонта. Включвайки се към Венецианското биенале, този материал, който е свързан с дългогодишната традиция на Венеция в стъклото, той го извежда до едно наистина високо ниво, като кани световни имена да работят с него. Освен това той прави изложби и в други страни, където показва това, което художниците са създали в Беренго студио. Това също помага да се покаже какво може стъклото. Че може и по друг начин. Въобще в нашия век, в който се размиват специалностите и всеки художник работи, каквото иска и опитва различни медии – няма тесни специалисти, напротив, трябва да се опитва всичко. Това е напредъкът. Има страхотен напредък в стъклото. Правят се невероятни инсталации по света, със светещи елементи, газове,… Технологиите напредват и се отразяват на стъклото.

За кои страни говорите?

Водеща е Америка – в технологиите на стъклото, които до този момент не са били известни. А когато има нови технологии, художниците веднага започват да ги използват по нов начин, така че става много интересно.

А в сравнение с Чехия?

Те са няколко школи: италианска, чешка, има и скандинавска – това са трите центъра в Европа. Скандинавците залагат на строг дизайн, на сериозни форми, добро качество и традиция. Всяка школа е различна по свой начин.

Те развиват ли стъклото като съвременно изкуство?

При чехите има много сериозна школа още в средноспециалните училища. Много деца завършват тези средноспециални училища и продължават висшето си в академията, която има специалност Стъкло. Тя е развита и добре подготвя студентите си. Тоест имат контингент от доста специалисти в областта на стъклото. Фабриките им работят. Сега има много частни фабрики, които се нароиха, а те дават възможност на художниците да творят. Там си имат една традиция, която следват. В скандинавските страни също имат много фабрики и кадри. Интересното е, че навлязова в нов етап.
В Америка също има много фабрики, частни ателиета, където работят със стъкло. Там има една техника , Лампуорк, работа с горелка, която сега показахме в Академията в рамките на фестивала. Поканихме Ейми Сонс да покаже тази технология, която е доста по-евтина и достъпна. С един пламък работиш стъклото. Аз в началото бях предубедена, защото я свързвах малко с кича и сувенирите, но всъщност американците много напреднаха в тази технология. То е въпрос на идея и да направиш много интересни работи. Затова исках в Акакдемията да видят какво може да се създаде, защото в България не може да се поддържат пещи, а с една горелка може да се работи стъклото.

Само във Велико Търново ли има пещ?

Във Велико Търново пещта е за духано стъкло, а тук има в Национална гимназия за приложни изкуства Св. Лука.

Тя нали е много малка?

Те няколко пъти в годината я използват. За да имаш истинска пещ, трябва да е във фабрични условия. Трябва непрекъснато да работи, то е непрекъснат процес, докато при нас няма нито една работеща фабрика. Всички фалираха и всичко изчезна. Иначе в пещите, в които и аз работя, са електрически и са за огъване на стъклото. Има и чешката технология на топено стъкло, с която един наш колега работи. Но трябва да имаш много големи познания, за да работиш с нея – да шлайфаш, да обработиш стъклото, защото излиза в много груб вид. Сега в Чехия има много частни ателиета, където може да отидеш и да им поръчаш да ти направят всичко това. Моделираш, даваш една форма и те ти я изпълняват. И там фалираха доста фабрики, и те изпитват трудности. Китайците правят много голям дъмпинг.

Много ме впечатлиха Адам и Ева, Докосване.

Идеята с Адам и Ева е, че двете тела са дървени, а атрибутите им са стъклени. Капките и членът на Адам, гърдите на Ева са жизнената сила. Забитите пирони в Адам подсказват, че мъжът трябва да е железен. Специалните коларски пирони символизират твърдостта на мъжа, която трябва да бъде присъща, докато в женската част има само един – при нейната мекота и тя може да бъде твърда. Крехки са стъклените части. Те трябва да се пазят, за да бъдат в хармония. При Ева има и стъклено крило, което я окриля в нейните хвърчащи мисли.
Докосване са мъжкото и женското начало, които изтичат и вървят заедно по един път. И тук има метални символи, стъкло и дърво. Сега ме забавлява съчетаването на различни материали, главно с дърво. Той е един много топъл материал, докато стъклото е малко по-студено и когато се съчетаят, се получава хубава композиция.
Стъклото тук винаги се асоциира с вода.
Оттичат се като капки, които отиват в една река, в един безкрай.

Гледайки Вашите работи, Вие влагате толкова много смисли във водата – плодовитост, сексуалност,…

Всичко е заложено в нея. Тя е живот , тя е секс, тя е всичко. Тя има многобройни превъплъщения.
А тези женски фигури, торсове и отделните глави – тук пак ме интересува прозрачността и цветът. В тях добавям въжета, които стоплят стъклото.

Свързвам торсовете Ви с отстояване и определяне на женската сексуалност и красота.
Aко не се отстоява тази твърдост и красота, светът ще се изгуби. Женската красота трябва да се боготвори. Жената е била в култ още от древни времена, когато мъжките фигури са били много по-малко. Опитах се да внеса тези идеи в материала на стъклото.
Имам цели фигури. Композирах 5-6 от тези фигури – едните в гръб, другите в анфас със светещи маркучи, които вървят между тях.
Женският образ е една символика. Зависи от коя страна ще я погледнеш. Някой път ще я видиш през нейната прозрачност, а на места боята я затъмнява и жената запазва нещо за себе си. Винаги трябва да има една игра на прозрачност и непрозрачност.
Обръщате специално внимание на еманципирания образ на жената, която черпи от природната си сила.

Да. Ще ти покажа още една моя творба. Казва се В търсене на G точката. С много точки. Търсейки, тук ли, там ли? Въобще сексуалността винаги ме е привличала.
А това е Равновесие. Цели композиции от стъкло, които преливат едно в друго. Тук търся равновесие в живота, между идеите и със самата себе си.
Имам и огромни стъклени композиции в две метростанции в Нагоя, Япония. По 11 метра са дълги. Едната композиция е в синьо, а другата във виолетово. Тогава представих две изложби, в Токио и Нагоя.
Силно застъпена серия са Джинсите.
Тях винаги съм си ги представяла, седнали на морето, на пясъка или на някоя пейка. Те са символ на младежта, на лекотата, на небрежността и на удобството.

Когато посетих втората изложба към фестивала Ви, в галерия Евдокия, видях Вашата купа с бръсначи. Тя е като хвърлена ръкавица, една провокация.

Винаги търся някаква провокация, защото иначе е много скучно. Изкуството не може да бъде вяло. Ето, че ти си го запомнила. Там имаше страшно много чинии, но ти си запомнила това, което те е провокирало. Изкуството не трябва да е красивичко и замазаничко.

Освен от женското начало, откъде още черпите вдъхновение?

От природата винаги черпя. Природните форми много ме интересуват. Ето, например това парче е от едно паднало дърво. Тук слагам стъкла и съчетавам природата със стъклото. След бурята, когато видях дънера, толкова да ми хареса и си казах, колко ли интересно ще стане. Аз съчетавам истинските, трайните материали, каквито са дървото, желязото – истината, така да се каже.

Жълтата река съм направила мислейки точно за Китай. Не зная за тях какво означава, но си представях идеята за някаква новост и напредък. А прозрачните обувки, които ходят по реката и покрай реката е движението на хората, които искат да вървят напред. А името беше неочаквано, защото при нас не е обичайно. Напредъкът го свързвам директно с Китай.

Какво планирате за следващия фестивал?

На следващия фестивал ще поканим венецианското стъкло на Студио Беренго, за да види българската публика вълнуващата им колекция. В по-далечно бъдеще ще поканим китайски художници, защото те са голяма общност и имат много талантливи творци. Тяхното мислене, що се отнася до стъклото, особено поцелана, е много по-различно от европейското, което е изключително ценно. Интересно е дали могат да превъзмогнат традиционите рамки и да погледнат на него по нов начин? Но смятам, че няма как да не се появи някой, който да твори по-съвременно. В порцелана са незаменими – с формите му, в декорацията и с всичките хиляди страни на този материал, но се чудя какво ще предложат в областта на стъклото. Предстои да видим.