Алла Георгиева: Музей на диванните войни. Нашето!

Страсти и комплекси между дивана и екрана

автор: Мария Василева

През септември 2015 г. в Софийска градска художествена галерия се откри първата ретроспектива на Кристо и Жан-Клод в България. Тя предизвика силни емоции – от пълен възторг до тотално отричане. Всъщност отричането засягаше не самите работи, а фигурата на Кристо, върху която се проектираха всички страсти и национални комплекси. Художникът, който след времето на бягството си от родината, никога не се е връщал в нея, който не говори български, се превърна за пореден път в обект ирония и омраза.

По същото време в залата на Гьоте-институт София Алла Георгиева предложи своята гледна точка към полюсното възприемане на Кристо в страната. В изложбата „Нашето! Музей на диванните войни“ тя включи избродирано каренце с надпис „Christo е наш“. Положено на старовремска маса, така както е било в домовете, в които сме израснали, то невинно разказва истории за отхвърляне и присвояване, за вричане и отричане, за загуби и победи. Съвпадението на името на художника с това на Божия син добавя още поне няколко пласта на асоциации и въздействие.

Христо Явашев е вероятно най-подходящата фигура, чрез която да се изразят сложните чувства и амбиции на една нация за себедоказване. Израснал и учил в България, той напуска страната по времето на желязната завеса, установява се в Париж, а след това и в Ню Йорк, и прави огромна артистична кариера. Поради сложни лични и дълбоко психологически причини, както и поради политически обстоятелства, той не се връща никога в България и в един момент престава да говори на родния си език. Едновременно с това през годините прави неколкократни жестове към художници и музеи в страната, както и между впрочем с ретроспективата си, в голяма степен подкрепена от самия него. Разбира се, той е харесван от мнозина заради качеството на работите си. Не по-маловажно – той е естествено оценяван като един от малкото разпознаваеми българи по света и носител на така необходимото за всяка малка нация самочувствие. Алла Георгиева вплита в работата си всички тези емоции и напиращи чувства. Името на художника (всъщност англоезичната му версия) е изписано на латиница, с което тя подсказва драматичните моменти както около неговата собствена съдба и трансформация, така и нагнетеното напрежение по повод на неговото негласно разграничаване от родината. Класическата симетрична композиция, както и фолклорните бродирани мотиви недвусмислено подсказват категоричността на твърдението „Christo е наш“. Поднесено така, то не може да се подлага на проверка. Съждението е облечено с неподлежащи на съмнение изконни ценности (фолклорът е някъде най-високо в тази йерархия) и така е бетонирано за поколенията. Алла Георгиева много точно напипва една сложна смесица от примитивни реакции – първосигнална омраза, желание за притежание, невежество и величаене на авторитети. Тази скромна на вид работа предоставя огромни възможности за разсъждение върху психологията на масите като цяло, и в частност на някои национални особености.

Авторката започва собствения си текст към изложбата с цитат от Борис Гройс: „Всички страни сега се завръщат идеологически доста назад, дори Русия се завръща не към времената на Сталин, а в началото на ХХ век, а други страни- към Средновековието. Всички вървят към корените си, търсят културната си идентичност. Всички се опитват да се идентифицират и да намерят своето място, обръщайки се към много прости  формули на своята културна идентичност.” Тези твърдения биха ни се сторили пресилени, ако не наблюдаваме въпросния феномен напоследък у нас и около нас. Как иначе да дефинираме разрасналото се дострояване и акцентиране върху антични крепости и стени из цялата страна? Разбира се, тук присъства и циничната туристическа логика, но тя само прикрива по-дълбоката амбиция за подсилване на образа на древност, изконност и непреходност. Днешният ден очевидно е достатъчно неустойчив и не предлага алтернатива. Затова погледите са вперени в миналото в отчаян опит оттам да се измъкне надежда за спасение на идентичността.

Алла Георгиева, Музей на диванните войни. Нашeто! ( Автопортрет Гяурка ), 2015

Мотивът за започване на работата по проекта обаче е друг. Художничката е от украинско-руски произход и през последните години следи много „отблизо“ (през възможностите на Интернет) конфликтът между двете страни. Той върви по няколко различни линии. Лесно се разграничават най-малко две – едната е официалната, а другата е блогерската. Алла Георгиева се интересува от втората, както я нарича „диванната война“, в която участниците, удобно изтегнали се на канапетата вкъщи, създават огромни бойни полета като пласират нов език на омразата, базиран на етно-националните различия. Художничката пренася този език в зоната на визуалните изкуства, като използва за свои герои художници-емблеми, попаднали в голямото състезание на нациите. На прицела естествено е Малевич, чийто черен квадрат става център на две народни знамена в руска и украинска фолклорна стилистика. В серията „Автентични типове“ различни художници са поставени в национални костюми в стила на рисуваните пощенски картички от края на 19-ти век, изобразяващи различни етноси и географски райони през характерните носии. Така Малевич облича руски, украински и полски, костюм, Кандински – руски и немски, а Кристо се окичва с носия от габровския край.

В изложбата има още един важен елемент и това са трите автопортрета на авторката в украинска, руска и българска носия. Във фона на картините са добавени обидни на етническа основа думи (в изложбата е приложен и речник на тази терминология). На откриването Алла Георгиева прави и своеобразен пърформанс, като се появява, облечена в микс от трите костюма с добавени елементи от военна униформа.

Алла Георгиева е сред малкото автори, които живо реагират на случващото се. Тя успява да излезе от злободневността на проблема и да намери интересна гледна точка, която да му придаде още по-голяма дълбочина. Така е и в случая с „Нашето!“, което, както пише художничката, е първа част от серията „Музей на диванните войни“. Очакваме ново включване.

Алла Георгиева, Музей на диванните войни Нашeто! (Украинско знаме – детайл ), 2015