Отразено наблюдение
статия: Мария Василевска
За дипломната изложба на магистрите фотографи от Националната художествена академия Йоана Ангелова се представя със серия фотографии под многозначителното заглавие Отражения, демонстриращи за пореден път интереса на младото поколение артисти към формалните експерименти като медиум на обновяваната модернистична идея за новото. Фотографката създава образи, абстрахирани от реалния свят, отказващи се от представяне на видимата действителност, но и избягващи всякаква обществена и екзистенциална проблематика. Вместо това предлага творби, съсредоточени върху образа сам по себе си и обговарящи по свой начин категориите в изкуството. Орнаменталният характер на композицията е подсилена от употребата на интензивен цвят. Резултатът е декоративна абстрактна мозайка.
Работите могат да се разположат на две нива: водна структура и колористичен пласт. Водата се превръща в призма, през която наблюдаваме лежащите под повърхността й меки цветни петна. Оставаме с впечатлението, че двата пласта противодействат помежду си, цветовете се разливат, границите изчезват. Парадоксалното е, че именно рамката, наложена върху тях под формата на структура от капки вода, ги конкретизира и въвежда ред. Течността е подчинена на правилата на симетрията, което противоречи на природата й. Капката се превръща в контур за изплъзващите се от обозначение цветове.
Авторката мисли отражението като независима реалност. Артистката онагледява неконвенционални представяния, които в повечето случаи се намират извън обсега на зрението ни. Тя черпи от натурата, но посредством отделянето на фрагменти от природата и увеличението им постига абстрактен характер на фотографските си образи. Разпознаването на тези структури от наша страна се основава на играта на това, което знаем за нещата, и това, което виждаме. Именно познанието е основното оръжие, даващо възможност да разположим тази серия от фотографски работи (както и всякакви други абстрактни образи) в реалния свят.
Отражения се настаняват в действителността по силно физически и материален начин. Авторката използва лабораторни прибори, както и такива субстанции като вода, парафин, масла или пък паста за зъби. Лабораторното стъкло, покрито с такава емулсия, се превръща във филтър, през който те поглеждат към цветния свят. В тази серия от фотографии ясно личи пристрастяването на художничката към фотографията като към химичен процес, намиращ удовлетворение в начина на подготовката на сниманите обекти. Цел на работата й става, от една страна, образът сам в себе си, а от друга – самият творчески процес. За артистката е важно директното общуване с водата като основна субстанция, без която животът е невъзможен. Възможностите на макрофотографията й позволяват да запечата водните структури. В начина на изграждането на образа се загубва животодаващата функция на водата, както и естественият й произход. Всичко е подчинено на правилата на симетрията.
Посредством отражение и умножение художничката оприличава уловените от натура сцени на калейдоскопични образи. Калейдоскопът на Ангелова не се стреми по никакъв начин към критично вникване в действителните измерения на видяното, а е просто отправна точка към естетиката като такава. Фотографката се придвижва във вътрешността на видимия свят, творейки образи – отговори на самите тях. Както и в калейдоскопа, тук се губи чувството за реалност, в мултиплицирането изчезва същността на оригинала за сметка на неговата естетизация. Художничката се опиянява от самото функциониране в микросвета, от възможността за създаване на сюрреалистична визия. Всичките й фотографии се базират върху репродуцирането – умножението довежда до максимум преживяването. Симетрията и осовата структура на всяка от композициите е опит за въвеждане на някакъв ред в света на природата, подчиняване на разливащите се субстанции на математични правила. Постигнатото впечатление от заличаването на реалните параметри на обектите се усилва от ясните цветове, съпоставени по фантастичен начин.
Отказът от представяне на видимото такова, каквото е, присъства не само в тази фотографска серия на Ангелова. В един по-ранен момент тя, в битието си на керамик, създава поредица от плочки. Тази й работа от 2013, озаглавена Естествена геометрия също се базира на природни гледки, осъществени по фотографски път от птичи поглед и пренесени в керамиката като абстрактна многоцветна структура.
Отражения са резултат от подобна концепция, но отправена в обратна посока – от скала „макро” в скала „микро”, което прави връзката между двете работи още по-директна. Авторката е използвала керамичните плочки от серията Естествена геометрия за създаване на Отражения. Резултатът е следствие от непосредственото съпоставяне на прозрачните лабораторни съдове с водните структури върху по-ранните й работи. Изборът на цветове за фотографската поредица са предшестващите керамични образци, вдъхновени от натурата. Връзката с природата се завръща във всеки от пластовете на работите на Ангелова.
Възприемам Йоана Ангелова като интересен дебютиращ автор с индивидуални изразни средства в творческия си път. Тя гледа на фотографията през призмата на художник, използващ известните нему изразни средства и едновременно с това търсещ нови стойности в качеството на изказа. Младата артистка преминава от медия към медия, напластявайки предишни постижения към настоящите си работи като в калейдоскоп. Заглавието Отражения можем да разбираме и като своеобразни авто-отражения, въпреки че за това би била необходима по-дълга времева дистанция. В работите си тя се опира на връзките с природата, които претворява непрекъснато, подчинявайки ги на собствените си правила и естетизация.
