статия: Мила Тарабанова
Галерията Владимир Димитров – Майстора е невероятен хибрид: от съкровищница с творби на Майстора,
модерна галерия и то построена върху стари римски останки, които казват, че не са били залeти с бетон, а с
уважение към историята ни, далновидно са били подготвяни, за да бъдат показани пред публика в следващ
момент, когато бъде довършена сградата на галерията. Уви, този момент се проточва.
Аз бих пропътувала пътя до Кюстендил само за да видя картините на Владимир Димитров Майстора и това за
мен би било напълно достатъчно, но тук открих една прекрасна изненада. .. Настоящата сградата на галерията
се завършва през 1972 благодарение на усилията на много силна творческа група, която се сформира около
Владимир Димитров, начело с Драган Лозенски. При строежа й откриват римски останки, които планират да
експонират в подземен етаж. След като през 1972 отваря врати, галерията продължава да се разширява, обаче
1989-та я заварва в довършителен етап и половината галерия се превръща в склад, който все още изисква
средства за да бъде завършен. Така и си остава складът до 2012 година, когато вече прораства дърво насред
него. Галерията търси помощ отвсякъде до момента, в който Светлин Русев не организира събитие с Минчо
Минчев с още много имена от сферата на изкуствата за да се привлече вниманието на обществеността и
общината към проблема. Общината тогава помага да се разчисти, а залите започват да се използват за изложби
през топлите месеци.
Този склад, незавършената част на галерията, се превръща в изключително съвременно пространство. То е
онова пространство, което съвременният артист търси или заради липсата на финанси, или заради липсата на
декор, на грим, за да го изпълни със своята визия, или третият вариат винаги ще е социалният – да заведеш
публиката при каузата и разбира се, остават великолепните параметри на простор и височина, което предполага
едно такова пространство. При всички положения ефектът е невероятен! Когато отидох да го посетя имаше
много силни временни изложби: Антон Гошев беше представен точно в това пространство, в което стоеше
много елегантно, както и в по-представителната част от сградата. Пейзажите на Иван Милев като стилизирани
писания от планини, гори и полета ни извеждаха към най-съвременното пространство на галерията. Осем
студенти ( Галя Благоева, Елина Симеонова, Мария Малинова, Никола Цветанов, Светлин Демирев, Христина
Дренска-Тита, Христо Антонов и Яна Караманджукова ), завършили магистърската си степен от катедра
„Скулптура” при НХА – София през февруари, изпълваха това пространството със много силен заряд.
Галерията е като жив организъм. Личи си, че силният творчески дух и отдаденост продължават да виреят там.
Определено вдъхновява и неслучайно е лицето на града.
