Станислав Памукчиев, Предците – диптих, 2015.
Мила Тарабанова: Главна цел на изкуството е да извисява, но Вашите творби водят зрителя през изпитанието на мрака, за да го изведат отвъд, към светлината. Не е ли това изживяването, което описват като „инициация“?
Станислав Памукчиев: Разбирам изкуството като възможност за отместване, излизане от сковаващите рамки на затворения в материята и ограничен във времето живот, като активиране на дълбоко потиснати, криптирани в подсъзнанието съдържания, които дълбинно мотивират енергиите на живота.
Разбирам творческият акт като сублимиране на всички емоционално – психични и духовни сили, като проекция на цялостната личност. Приемам творческият акт като онтологизиращ акт, преминаване зад очертанието на крайното и граничното. Предизвикването на духовното любопитство е движение зад граничното.
Преминаването от едно в друго състояние е наистина инициационен акт, мъчителен преход през изпитанието и болката, през символичното отказване и въставане в измерението на телесното, за да се преоткриеш, родиш за другото. ,,Пътят на светлината минава през мрака.“ – духовният екстаз на Достоевски укрепи моите интуитивни докосвания до тези необятни измерения.
Често хората, които разбират буквално това, което правя са смутени от предложената хтонична символика. Затова пък смелите и търсещите са наградени. Да, наистина изкуството е акт на инициация и това е причината високите образци на големите майстори да действат екзалтиращо и извисяващо, да не губят силата на своето дълбоко духовно съдържание през времето.
МТ: То е едно от тайнствата на отбрани групи и школи. Как зрителят приема вашето предизвикателство?
СП: Провиждането на мъдрите е облъчвало цялото развитие на човечеството. В Упанишадите се казва: ,,Крайната истина няма атрибути и тя не може да бъде съзерцавана от съзнанието.“ Това укрепва идеята за интуитивното проникване като по-дълбоко и същностно, а интуицията е основния инструмент на изкуството. Херметичното послание ,,…ако ти не лишиш телата от тяхното телесно състояние, и ако не образуваш в тела субстанциите лишени от телесност, няма да постигнеш онова, което очакваш…“- тази формула съм приел като словесен израз на това, което търся и правя. В своята онтологизираща функция, изкуството е Оpus, алхимичен акт на превръщение.
МТ: Кого ще срещнат зрителите на Вашите творби – себе си, по-висш Аз, Бог?
СП: Творческият акт е акт на саморазкриване. На зрителя е предложена пътека за самопреброждане и себепознаване. Въпросът за идентификацията е тревожен въпрос в крайно разпиляното и фрагментирано живеене. Потопени в материалното, в ежедневното обслужване на живота, ние сме обречени във властта на изтичащото време. Затова сме толкова истерично неспокойни, с раздразнен и дълбоко неудовлетворен Аз, с безнадеждно усещане за безсмислие.
В моя утопичен артистичен проект се опитвам да върна погледа към основното, към изначалното, да интегрирам човека към самия него. В моята работа Мирча Елиаде ми даде хоризонта на Голямото митологично време – понятие за постоянното обновление, цикличното повторение и събиране на края с началото – начин да мислим непосилната категория Вечност.
МТ: Изкуството религиозно изживяване ли е, както Юнг го е разглеждал, чрез което душата и умът се лекуват?
СП: Изкуството е средство, начин да се говори за невидимите и неразличимите неща. То е част от духа и идеите на всяко време, визуализация на съдържания родствени с тези на философиите и религиите. В по-голямата част от познатата ни история, то е търсило лицето на Бога. Така то е участвувало в изграждането на йерархиите по вертикала. Днес изкуството е безкрайно разширено в своите цели и функции. Във време на тотална секуларизация търсенето на метафизичен хоризонт е самотно занимание.
Аз вярвам, че човешкият вид таи дълбоко основното съдържание и има интуитивно разпознаване в това. Слизането в архетипните и атавистични пластове, разравянето на психичните и духовни наноси, ще открие „живите“енергии за рестартиране. Надникването в собствената бездна иска да намери следите на Голямото време, на духовната и родова памет, да намери следите на морален и духовен опит, опора за ново начало.
МТ: Да поговорим за символиката на материалите, образите, числовата символика…
СП: Смяната на маслените бои с материали като: пепел, въглен, пръст, камък, сено, восък, метал, смоли и др., е естествен резултат от усилието да се търси адекватна пластическа лексика на изговаряните съдържания. Обратният процес на разпознаването на тези съдържания в живота на материалите, на тяхната семантична плътност и многомерност е съществен в работата ми. Аз уплътних за себе си съдържателните измерения в процеса на експериментирането с пластическите средства. Битката е за постигане на материално – субстанциална сплав, образна пластична символизация на енергиите на пораждане и разпад, на материализация и дематериализация, израз на напрежението в отношенията време – материя, материя – дух.
Държа пластическият израз да е жив и експресивен, да е емоционално активен и да атакува зрителя сетивно – психически. След това всеки, според своите натрупвания, да разкодира докъдето може символната дълбочина на пепелта – свидетел на могъщата трансформация на огъня. Да открива силата и тайнството в непрогледността на отворите и дупките, на творящите и разрушителни енергии в черната земя; да открива силата в символиката на въглените, восъка, сеното, камъка. Да разпознае свещеното в повседневното, в ритуалите на живеенето.
МТ: Може ли да се каже, че всичко върху което работите от началото на 90-те години, след картината Ви ,,По реката“/1991г/, се обединява около едно тематично ядро?
СП: След 1991г. Промених изразните средства, формата, наруших традиционната картинност, за да експериментирам в едно разширено разбиране за живопис и картина, за навлизането през картината – обект към триизмерни пространствени композиции, пластични обекти и инсталации. Осмислих поведението си, ритуализирах и превърнах акта на правене в част от кодирания образ.
В широк диапазон от артистични практики намирам ,,лицата“ на няколко основни съдържания. Настояването за тези устойчиви съдържания и силата на идиоматичния пластичен израз създадоха общата представа за визуално – пластична митопоетика – митопоетика, която търси метафизичен хоризонт.
Най-обобщено интерпретираната проблематика може да се определи и назове ,,Преминаване“. Тази устойчива тематична линия търси своите основания в напрежението, в емоционално – психичното и духовно движение в състояние на граничност. Това, което правя може да се определи, като опит на прага на граничното. То е емоционално и екзистенциално натоварено от разкриване на енергиите и напрежението в състояние на преход, на обръщане на крайното към безкрайното, на движение от единичното и конкретното, към единното и цялото.
МТ: Физическото и духовното еднакво важни ли са?
СП: Ние сме от плът по проекта на Създателя. Пак по проекта ни е вдъхната душа и носим искрата на Творящия. Ние сме обречени на плътска тленност и творческо въставане срещу това. Дуалистичната природа на човека, неговата екзистенциална драма е творящата енергия на човечеството.
Изкуството се опитва да намери въпросите и отговорите на тези екзистенциални напрежения. Затова то е драматично – величаво. По думите на Николай Бердяев …,,Тъгата е насочена към висшия свят и е съпроводена от чувството за нищожността, пустотата и тленността на този свят…тя говори за самотата пред лицето на трансцендентното.“ За силата и примирението на опозициите материално – духовно, мъжко – женско начало, светлина – мрак, като че ли най – много успокоение намерих в източната мъдрост, най – вече даоизмът.
МТ: Какво променя за Вас това, че сте удостоен с наградата „Владимир Димитров – Майстора“?
СП: Наградата на името на Владимир Димитров – Майстора носи много висок морален и духовен актив. Тези които обичат изкуството и са белязани от това, обитават едно пространство, пространство осветено от аурата на учителите, на големите майстори.
Наградата „Майстора“, освен като признание за майстория, приех с вълнение заради символният акт на приобщаване към онова, което усещам като принадлежност към родовата и духовна памет. Това задължава.
…………….подкрепете издаването на брой 5……………….