РАССИМ, Деница с Илия, Exbodytion от серията Органични картини, 2014, урина : холографският код на художника върху хартия
Тялото рисува тяло. Да нарисуваш тялото с тяло.
Урината е холографският код. Тя е боята, тонът, с които живописвам, златото у човека,
според бог Шива.
Преди да се роди идеята да рисувам с урина, я пиех, за да се лекувам (уринотерапия). Старите майстори са добавяли урина от крави към пигмента си, за да добият седефен тон, с който да изобразят човешката плът.
В началото исках да създам просто образ – рисунка върху хартия, която да остави следа, да се вижда. Но навлизайки в материала и техниката, нарастваше желанието да създам картина по примера на Леонардо, която да е единствена, неповторяема и неповторима, нарисувана с тон, пигмент – боята, добита от тялото; картина, художествено произведение, което е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ ТИРАЖИРА ИЛИ КОПИРА дори от самия мен.
Може да се каже, че тези картини са рисувани с телесно злато. Реално те са златни.
Ако алхимиците са искали да получат злато по химичен път, аз го добих телесно.
RASSIM®
Мила Тарабанова: Сериите ви Портрет с Илия, Енграма от 2006 насам са работени с органични материали?
Красимир Кръстев/ РАССИМ: Реално погледнато, това са органични материали. Нищо, че петролът след като се обработи не е органичен. Както и това моторно масло, което е рисувано на гърба на платното. И Франсис Бейкин е работил на гърба на платното. По-различно стои на канаваца, отколкото на хартия. Тези разлики, които се получават по нишките, художника не може да ги контролира. Но и върху хартията се разлива по особен начин. Щом скалните рисунки издържат толкова време, щом на старите майстори издържат правените бои, но дори и да изчезне – ще остане нещо. Имало е нещо. Обаче никой не е работил с такава техника досега. Например акрилните бои, които се считат за нова техника на 50 години, не се знае какво ще стане с нея, докато пласмасата се разлага 500 години. Тази техника по-скоро ще издържи, отколкото акварелните бои.
Защо правите Елизабет II и Мадона?
Защото са съвременни образи. Всички художници, независимо какво рисуват, се рисуват себе си. Дори Франсис Бейкън, всичките деформации са от миналото, от бащата, от вътре , то си е вътре в него – нищо, че рисува други образи. Затова реших, че ще работя със себе си, с тялото си, не мога да накарам някой да диша лепило вместо мене. В смисъл, това е един период от живота ми, който може да стане обект на изкуството и го документирам . Автопортрет с цигара, първото ми видео, вместо да се рисувам с огледало, статив и платно, ползвах камерата и телевизорът, подготвям композицията и го заснемам. Раздвижен автопортрет с любимата си музика, т.е. даваш и повече информация за себе си. Корекции 2 (обрязване), няма кого да накарам, въпреки, че в историята на изкуството има много примери на видеоарт хора, които работят със себе си и експлоатират други. Идеята беше в началото това, което съм преживял в реалния живот да преживея отново като произведение на изкуството. Корекции, примерно,правиш скулптура от себе си. Това ми помогна в казармата да се отделя малко от лепилото. Там исках да избягам малко от действителността, но пък ми помогна да направя две работи: Дрога видеото и Корекции. Защото те наистина са преживявани в реалния живот и после…няма какво друго да се измисли. Живопистта е умряла. Нищо повече не можеш на измислиш със средствата на маслените бои и четката. Просто всичко е нарисувано.
Дрога и Корекции 1 и 2, тези три работи не са ли вдъхновени от Виенската школа?
Може да се каже. Аз имах познание, но все пак са различни. Нито един там не надгражда – те пикаят срещу публиката, Херман Ниш дере животни, използва студенти за тази цел. То е друго време, в което те искат да скандализират тогавашното общество в по-консервативна Австрия. Но никой не е работил една година върху тялото си за да създаде друг образ.Тук художника и модела са едно и също като в продължение на една година работя със средствата на бодибилдинга, които са забранени по време на комунизма. Бодибилдинга и Шварценегер тогава се считат за упадъчни. В продължение на една година бях 24 часа на ден с хранителен режим, пълна лудница, дори и съня беше важен. При австрийците това е вик срещу обществото, но от съвременна гледна точка това е изчерпано. След Корекции 2, отново променям тялото си, обрязвам се, лея кръв, но не приемам друга религия за сметка на моята или да искам да обявявам дали има бог или не. Това е идеята на Корекции 2 – променям трайно себе си.
А Боряна Росса?
Тя зашива и после си разшива вагината, но тя го прави след мене. Това не е трайно променяне на себе си. Това е виенски акционизъм. Нещо, което е за публиката.
Има много артисти, които повтарят пърформанси на виенските акционисти.
Това, както казва Йозеф Бойс, всеки може да е художник вече. Всички вече може да са художници. Терористи снимат кланета и ги пускат в ютюб, т.е. тази медия вече е сред хората и не е достатъчна за човек на изкуството. Тази медия, както и света вече се нуждае от абсолютни промени, тоест за мене вече беше недостатъчно да правя видео документации, освен ходенето по огън, което беше един личен експеримент. Едно духовно предизвикателство, от което имам само две снимки и видеото на Жоро Тенев. Не мислих да го обявявам и го направих само за себе си, но се получи една документация като всичките ми видеа досега. Те са документация на всичките ми акции, които могат да се повторят – Дрога може да се повтори, Корекции може да се повтори, но защо? Не искам. Те се правят веднъж и край. Корекции 2 (обрязване) е абсурд да се повтори. С видеата, както и с живописта – винаги ще приличаш на някого.
Минавайки през тези експерименти, търсения, не са и перформанс, но това ми помогна да открия живописта с нови изразни средства: урината и петрола. Може би това винаги ми е било стремежа за да мога да осмисля живописта, когато вече всички правят видео. През 2001г., когато завършвах Корекции 2 ми казваха, че е опасно и че не трябва да се бъзикам с мюсюлманската религия. Тогава паднаха кулите близнаци, а ние бяхме в процес на реализация в Швейцария. Това не беше само български, но и международен проект. Не случайно Харалд Земан ме покани за изложбата Кръв и мед: Бъдещето на Балканите в Музеят Есл през 2003 г. и после в 26-то Биенале Сао Паоло през 2004 г. Съществува дупка в изкуството, както и в обществото, която трябва да се запълни.
Така, че нашите видеа са нищо на фона на всички взривявания. Живи взривявания. Аз работя със себе си и е ОК за 2000, 2001 година. Ходих по огън. Не е ходенето на вода на Кристо, но той е класик, така да се каже. Но да ходиш по въглени, 600 градуса – нищо не може да ти помогне, ако не си чист. И гориш като факел. Тогава косата ми беше по-дълга. Имах чувството, че ще се запали, но краката ми не изгоряха. Но имах и учител. Той те въвежда в огъня, пуска специална музика. Ние 7-8 месеца работихме с него, срещали сме се, говорили сме – то си е подготовка. Не е просто да хванеш и да минеш.
След това какво да правиме? Да снимаме бежанци и да ги показваме ли? Това е воайорство, както съм написал за Корекции 2. Какво да прави един човек на изкуството? Ако господ е създал човека по свой образ и подобие, то тогава той трябва да върви към себе си, а не да използва образи, които не се знае какви са. И правим снимки на бежанци и изложби с тях. И защо? Никой не може да отговори. Защото нямам какво да правя друго. Ти ексхибираш себе си, не пишеш името си на гърба някое чуждо нещастие и щастие. Той си има някакъв план, може да е терорист, може да не е, но няма смисъл. Изкуството трябва да се върне в основата. Дали можеш да нарисуваш една картина, със себе си дори. В случая с картините рисувани с урина, аз ги рисувам със себе си. Другото е от земята, с петрол, тоест това е с всички кодове: на терористи, на нашите предци, на Хитлер – ако е умрял, на динозаври, всичко е в петрола. Петролът се образува от разлагането на всичко растителни и животински организми в продължение на 500 години.
Тук вече нализаме в темата за общата памет?
Да. Всичко е там. Тъй като не мога само себе си да рисувам, започнах да експериментирам със семейството ми. Портретът на сина ми е в Националната художествена галерия е със себе си, жена ми и сина ми – портретът на бременната ми жена с Илия. Тя е от една семейна снимка, която след време я използвах. А самият код е на художника – холографският (нарисувана е с урината на художника).
Каква е точно идеята? За холографският код се използват холограмите с помощта на три лъча като е един от аргументите за тезата, че частното е отражение на общото, че частицата носи кода, формулата на цялото и така на цялата вселена, на космоса.
Може да допуснем, че ние самите, нашият живот е една проекция. И не случайно сънят е в тъмнина, докато спиш. Отражение на това, което се случва, когато слънцето огрява земята – едната половина винаги е в тъмнина, докато другата е в светлина. Казват, че онова, което се изживяа на сън е истинската реалност, която се случва след смъртта. Като да спре тока, образа го има в друго … както казват будистите като умреш сякаш се събуждаш…в истинската си твоя реалност. А това е един свят дали за изпитания, дали за материалното, духовното или за съчетанието на двете. Защото и едното и другото са опасни. Но по-скоро духовното, а заниманието с изкуството наистина може да те доведе до духовно извисяване. Има много, които се занимават с комерсиално изкуство. Се занимават с това кой колко продал. Това по никакви правила не те прави щастлив. По-добре да продавам наркотици, отколкото да правя лъжеизкуство. По-добре със сигурност да доставям удоволствие на хората, отколкото да правя лъжеизкуство. По-голямо предстъпление от това няма – да лъжеш, че правиш изкуство. Идеите се раждат от чистото ми желание да съм художник и да съм си интересен на самия мене и да осмисля заниманието си с изкуство. В случая с живопис. Изкуството трябва да се върне към духовната си основа за да може светът да бъде спасен, иначе няма да станат нещата. Хората на запада също са много объркани от презадоволяване. Така че всички са виновни, но хората на изкуството трябва да имат най-голям най-голямата отговорност, независимо дали са писатели, поети, художници.
Все пак каква е точно идеята със серията ви Холографският код? Това вече е изследването на духа, на астралното тяло на човека ли е? Ако се водя по заглавията от тези ваши серии за холографският код, енграмата, общата памет – кое всъщност е важното?
Не е холограма, защото не е триизмерна. Това, което исках да подчертая е, че ние самите сме една холограма. Реалността е много странна и каквото си мислиш, това става. Аз преди си записвах сънищата. Като се върнах към тези записки ми беше много интересно – дали ще срещнеш неща, които са се случили или такива, които се случват…Можеш и да работиш в съня – там се живее също.
Как се различава това от предопределеността? Теориите на холографският код на вселената се препокриват с теориите и мислите от древните учения като използват за обосноваването им заключения от експерименти направени в областта на физиката и психологията. Как се отразява това при вас?
Те са основни неща и, като че ли не мърдат. Това са изконни неща, които обаче човек трябва сам да ги изживее и да се увери. То иначе щеще да е много скучно. Но портретът на бременната ми жена. Ако се вземе от този код, можеш да бъдеш възстановен. Да бъдеш направен наново – триизмерно.
Вие, с този портрет, претворявате вашият код наново?
Урината, така или иначе, носи определен код. Будистите я смятат за златото на човешкото тяло, че от нея струи светлина.Тя се използва за лечение. Старите майстори също са използвали урина да рисуват, но от крави –дали съм го чел, чувал или сънувал това обаче не мога да кажа. Аз започнах да рисувам с урина по всички тези причини.
Исках да измисля нова технология, която да ме върне към живописта. Но когато нещо е минало през теб като изживяване, дълъг опит и натрупване, чрез което си достигнал до някаква идея е трудно да се обясни. Когато започнах да работя с урина, жена ми възкликна, че е гениално, но как ще стане образ? И аз ден след ден експериментирах докато стигна до тези резултати. Наистина е много идейно. То наистина е кода на художника, който може да бъде възпроизведен, ако науката стигне достатъчно далече. Ето това са първите ми опити. Това е рисунка, но портретът на бременната ми жена е картина, живопис. Затова повтарям, че чрез тази техника искам да постигна леонардовски образ. Като тази картина я работих месец и половина.
Но повечето от картините от тази серия са правени по семейни снимки.
За петролените работи съм използвал старите фотографии на дядото на жена ми. За общата памет. Оттам тръгна идеята. Трябваха ми сюжети. Но те са пак съвременни, в смисъл, че са вечни. Като идеята за снимките е, че те самите са вече една прожекция и са документиране на паметта. Харесваха ми и като композиция. Явно е бил талантлив човека, а през 70те години да имаш фотоапарат си е било сериозно занимание. Не е като сега, всеки да си прави снимки с телефона си.
Използвайки фотографиите му искали ли сте да го приобщите към тази обща памет?
Просто ми харесаха. Имам и негови диапозитиви, с които правя прожекции. Това дава едно много различно усещане за самата работа. Един вид холограма, но не е триизмерна, т.е. ние сме проекция, ползвам прожекция и в процеса на рисуването, т.е. рисувам на тъмно. И Рембранд е рисувал на свещи. Една картина трябва да се гледа на тъмно за да видиш образа.
Морските пейзажи продължение ли са на серията ви с урина и петрол?
По някакъв начин, да. Аз от 90те започнах с работа върху тялото, въпреки че тук тялото на художника отсъства, то е размито във вечността. Аз по принцип не рисувам пейзажи. Винаги ме е интересувало тялото и изведнъж се появи една абсолютна убеденост, че трябва да ги направя. Топа, вадя и взимам от морето нивата му. То изисква и допълнителна обработка, защото нашето море не е достатъчно солено за да се постигне този ефект. Морската вода трябва допълнително да се изварява. Има видео, което показва какъв е част от процеса. Стоят много поетично, но тук тялото на художника напълно липсва.
Вие се движите от изследване на идеалът за съвременното тяло със скулптуриране на вашето тяло минавате през картините на културистите и се движите към изследване на духа.
Това тяло на културиста не е нито на Рубенс, нито от времето на Микеланджело, такова тяло в историята на света не е имало, не е описвано. Аз след проекта Корекции, реших да ги рисувам. Без лица, само тела, защото тук се нуждаеш само да си направиш композицията. То е достатъчно деформирано и на художника не му се налага, като Франсис Бейкън или Пикасо, да го деформира. Те са деформирани като нашата съвременност, от промишлеността, от фармацевтичната промишленост. Сега можеш да направиш такова тяло за месец – два, но можеш и да починеш. Това също е опасно. Олимпийското участие също тотално се е изродило. Това са сериозни теми. Имам една серия Олимпийск геймс (олимпикливи игри рисувани с урина) с критика към тях. Идеите идват в процеса на работа.
Какво ще бъде продължението?
Сега рисувам стари майстори. Рисувам голи тела, на Рубенс,…по-известни и неизвестни. Защото сега е много модерно, най-вече на запад, да се правят изложби с Нови работи. Какви са тези нови работи като все са си старите. Затова реших да направя серия Стари картини по старите майстори. Да ги преживееш тези картини, но със своята техника – петрол, урина. Да го преживееш отново, да се върнеш към златните векове и да придадеш нов смисъл на живописта днес. Да дадеш един образ, дали е красив или не – не зная, но да е съвременен и, който да ни предложи едно спасение.
ENGRAMA XIII