Trinity: Benedikt Partenheimer

Бенедикт Партенхаймер – един художник наблюдава света
Творбите на Бенедикт Партенхаймер са измамно красиви. Като Фата Моргана. Или като сън, от който неминуемо се събуждаме.

автор: Илина Коралова

През 1818 г. художникът Каспар Давид Фридрих (1774-1840) създава емблематична творба – “Странникът над мъглата” (Der Wanderer über dem Nebelmeer), превърнала се в един от символите на немския романтизъм. Самотната фигура на художника в гръб е изобразена, застанала на планински връх, а пред нея се простира необятно море от облаци и мъгла в бледи, фантастични цветове. Остри върхове и скали пронизват мъглата, за да се издигнат към безкрайното небе… Тази сравнително не голяма картина, която поразява с монументалността си, е израз на желанието на романиците да освободят духа си, да се слеят с природата и излекуват раните на отчуждението си от заобикалящия ги свят.
Близо 200 години по-късно, един художник поставя фотографския си статив на възвишение в околностите на един мегаполис, а защо не и пред панорамните прозорци на някой от небостъргачите, доминиращи градската среда, и създава спиращи дъха композиции. Млечно-сива мъгла покрива далечни планински вериги или скъпернически разкрива бледите силуети на високи здания и фабрични комини. Хоризонтът се е слял с небето и тегли погледа все по-навътре, все по-надълбоко в пространството, с измамното обещание, че отвъд него ще се разкрият ясните контури на един нов свят. Но светът на немския фотограф Бенедикт Партенхаймер не е нов. Той е нашият свят от 21-вия век, който не само още по-драстично е скъсал връзката си с природата, но системно си присвоява и последните й все още недокоснати късчета. Защото поетичните наглед фотографии на Партенхаймер са всъщност изображения на замърсените от индустрия градове на съвременната цивилизация. Градове, в които въздухът е наситен от фини частици, които бавно, но неумолимо убиват. Air Quality Index 300, Air Quality Index 350, Air Quality Index 440… Отделните фотографии от серията “Particular Matter“ (Фина прах), заснета в Китай, художникът е озаглавил с различните коефициенти на замърсеност на въздуха. За сведение: според Световната Здравна Организация индекс, надвишаващ 300, е изключително опасен*. По този начин Бенедикт Партенхаймер безмилостно ни изтръгва от романтичното съзерцание и ни захвърля в драматичната реалност, която ние сами създаваме, ежедневно. В тази реалност съществуват екологични катастрофи, войни, хуманитарни кризи, миграционни вълни.
Фотографиите и видео филмите на Бенедикт Партенхаймер са измамно красиви, защото в действителност те фиксират потенциална опасност: в наглед спокойното море, в което млади африканци са вперили поглед и което (вероятно непреодолимо) ги отделя от мечтата им за по-добър живот в Европа; във величествените природни пейзажи, през които минават държавни граници, често разделящи враждебно настроени една към друга страни; или в оживените кръстовища на процъфтяващ град в държава, над която тегне споменът за ядрена катастрофа. И сред всички тези образи, може би най-силният, най-впечатляващият и същевременно най-смразяващият от тях – този на първия ядрен опит “Тринити” от 1945 г., направен в Ню Мексико (САЩ) по-малко от месец преди ада на Хирошима и Нагазаки.
…
Подобно на предшествениците си от 19-ти век, Бенедикт Партенхаймер е странник, който пътува, наблюдава и споделя впечатленията си от света. С тази разлика, че неговите фотографии ни пренасят в точки на света, където далеч не е романтично, не е особено “уютно” и никак не е безопасно. И още една разлика: макар и позиционирането на камерата, и респективно на самия художник, често да изглеждат дистанцирани от заснемания обект, изкуството на Партенхаймер като цяло е продиктувано, е израз на активната му гражданска позиция. В артистичните среди отдавна съществува дебатът, дали едно социално-ангажирано изкуство може да има и естетическа стойност. Ако приемем само за момент, че подобен дебат изобщо има смисъл да бъде воден, спокойно можем да кажем, че творбите на Бенедикт Партенхаймер успяват в най-висока степен да съчетаят и двете.