Интервю с Кирил Златков за проф. Васил Йончев, който се посвещава на изкуството на шрифта, разработва отделна шрифтова класификация и поставя стабилен, научен фундамент в областта на шрифта и подробно изследва кирилицата и глаголицата. Разговор за актуалните имена, които работят за това, да можем да виждаме и да използваме българската кирилица.
Кирил Златков: Около честванията на професор Васил Йончев имаше две изложби: едната беше в галерията на СБХ на Шипка 6 и представяше българската школа на шрифтовото изкуство като обхващаше четири поколения автори, от Йончев и малко преди него до днешни дни, съвсем актуални работи. Освен това имаше образователни панели, свързани с историята на нашата азбука, източници, развитие, ключови етапи в това, което се е променяло, в това, което се е усъвършенствало, цялата история на кирилицата, а другата изложба, в галерия Академия, беше посветена само на творчеството на Васил Йончев. Там имаше много детайлни обяснения за неговия, може да се каже, световен принос в тази област – класифицирането на шрифтовете и ключови моменти от историята на кирилицата въобще, не само на българската кирилица. Приносът му е не само като автор, а и като основен двигател и организатор, вдъхновител на българската школа. Теоретичните му изследвания имат много широко практическо приложение, което, за съжаление, не е толкова известно сред професионалистите, така че да се употребяват като термини и въобще като подход към терминологията в нашето ежедневие. Това е едно от тъжните неща около неговото наследство.
Мила Тарабанова: Защо няма приложение? А разработките му за глаголицата?
Кирил Златков: Глаголицата е отделна тема за разговор. Много широка, много интересна. Все по-мистична. Ако искате да се съсредоточим само върху кирилицата, това, което във всекидневието се използва. За невъзможността да се използва пълноценно неговият труд, вина имат потребителите, т.е. всички ние, които би трябвало да имаме този рефлекс, да използваме наученото пълноценно. То обаче влиза в конфликт със и е различно от това популярно знание, което получаваме главно от интернет, и в настоящия световен хаос в тази област, като това диктува стандартите. За добро или лошо, сравнително малко хора от дизайнерите са запознати с терминологията и значението на тези разработки и изследвания така, както се учат в Художествената академия. Може да се каже, че дори и възпитаниците на академията, като навлязат в по-живия живот, скъсват с това, което са научили, и се използва това, което е популярно, адекватното за средата и за момента и това не го казвам като нещо лошо или че трябва да бъде задължително. Това са нещата от живота. Съобразяваме се със стандарти, които са общи за света, макар че нито е ефективно, нито е кой знае колко работещо и може би сега е моментът да включиме темата за характера. Може би това е едно от ключовите неща, което липсва, и оттам насетне всичко останало. Това се пресича с ключовото понятие идентичност, самоопределение – ценности, които не са ни били особено важни, а когато сме парадирали, че са ни важни, винаги го правим добре. Става дума за лицето ни пред обществото. Бихме искали да ни познават, но този въпрос въобще не стои. Всеки изповядва някаква ценностна система и бива разпознат отвъд, да речем, една граница като Дунава. От другата страна нещата са различни. A на толкова малка квадратура, колко различни идентичности съществуват – идентичността не е въпрос на някаква национална доктрина, която група политици решава да въведе, за да бъде тя съблюдавана и да се формира в обществото някакво уважение към нея. Тя, ако не е истинска, няма да съществува. При нас се оказва, че може би най-устойчивата ни идентичност е точно липсата на идентичност. Тъжно е.
Мила Тарабанова: Вие и вашата инициативна група За българската кирилица неусетно въвеждате българския шрифт в ежедневието ни.
Кирил Златков: Ето това е част от абсурда. Това общество притежава нещо изградено и то не е просто хрумка, а цялостна система, която има зад себе си векове традиции и е хармонично обогатена с всичко, което в момента представлява нещо актуално в тази област на писмеността, печатната книга и всичко, което днес знаем за азбуките по света. Ние го имаме и не го използваме. Може би по същия глупав начин, по който не уважаваме достойните си синове и не спазваме законите, които самите ние сме написали. Повечето неща, които са си за нас традиционни, не ни се получават.
Мила Тарабанова: Тъй като класификацията на Васил Йончев разглежда не само кирилицата и глаголицата, тя може да класифицира всеки един знак. Как се различава неговата система от всички останали?
Кирил Златков: По два признака, които са ключови за възприемането на структурата на буквите въобще. Единият е инструментът, с който се пишат буквите, и според следата, която оставя този инструмент, защото е важно да не се забравя, че това, което днес се нарича печатни букви, е с корени и произход в писането на ръка, т.е. можем да държим плоското перо право (първите индустриални шрифтове от барока нататък) – при моделирани, сглобени букви, и няма видима връзка между това, как се изписва буквата от ръка на хартия – това са форми, подредени с друга естетическа идея, друга постройка и други закони дори, а от края на 15 в. и началото на 16 в., в Ренесанса, връзката е повече с красивото писане на ръка, което следва естествените движения – има наклон на перото и има наклонена ос. Другият признак е контрастът. Разлика между най-тънките и най-дебелите части в един знак. Дали въобще има контраст. Има такива с контраст и без контраст. Тези признаци са толкова важни, колкото и класификациите им по стилове. Той също ги класифицира и по стилове, близко до немската класификация – той е немски възпитаник, с преводни нововъведения, които през последните, да речем, тридесетина години на 20 в. си бяха съвсем работещи. Но днес вече нещата доста се смесват и объркват от несъвършените, но много по-използвани термини, които се употребяват от цял свят. В момента не може да се каже, че всичко е много зле, но не може да се каже и че е много ясно, а би трябвало да е, особено при нас, с нашето наследство. Ето един пример за нещо, което ни липсва в терминологията: ние имаме една дума за шрифт и тя не е с български произход. Ако сега нарисуваме на един лист буквите от азбуката и някой ни попита какво сме нарисували, отговорът ще бъде шрифт. Но това не е шрифт все още, защото природата на шрифта в днешната епоха е много по-близка до софтуера, до нещо, което се инсталира, за да работи под някаква операциона система. Тази разлика е едно огромно поле между земята и небето или нещо още по-далечно от това, което сме нарисували, до това, което може да ползваме на компютрите или телефоните си. Има хора, които си мислят, че това се снима и че програмата word сама го прави, че колата сама се прави, а ние само огъваме ламарините. Така че рисунката, арт-уърка е нещо отделно – това е графика, рисунка, друга природа, а дигиталния продукт е нещо съвсем различно. То е код, той е серия от конвенции и кодове, на които реагира клавиш и не само клавиш. Много по-сложно е. Един клавиш отговаря на куп други неща. При виртуалната клавиатура сменяме езика. Всички тези неща се описват, всички тези неща се задават и определени групи хора, специалисти, знаят как да си служат с тях и как да подредят нещата така, че да обслужват някаква необходимост. Още по-малка група хора като процент в България се занимават с шрифтове. Сигурно сме двайсетина, тридесетина души, като малка част от тези хора имат свои собствени разработки. Започваш нещо от рисунката, та до края. Не е и въпрос на интерес. Образованието трябва да е различно, това не е просто да направиш нещо, порив. Не, че не се прави и че не е хубаво, напротив, то е дизайнерска хрумка и то като такава се използва. Това, за което говорим досега, е за наборните шрифтове. Тези, които стават за дълги текстове.
Мила Тарабанова: След като видях в ютюб лекция на Борил Караиванов за шрифтовете и създаването на цял един шрифт за наборни текстове, разбрах, че в днешни дни единствено Русия, като държава, а не като частно лице или фирма, е поръчала създаването на шрифт. Предполагам, че Васил Йончев навремето на този принцип е създал екип, с който е работил и е разработил своята класификация, като така е успял да спечели и финансиране, и подкрепа, и всичко необходимо.
Кирил Златков:Тук опираме до разбирането за общество. Когато се каже държава, какво се има предвид? Кои са важните елементи за това общество? Това е серия от конвенции, важни за идентичността на това общество, и въобще го правят общество. Ако истинските конвенции са, че трябва да се държим високомерно със закона, да си позволяваме да нарушаваме принципите, които ни отделят от джунглата, ако всеки лъже държавата – това е ментална конструкция, житейска настройка, която поставя под въпрос, унищожава понятието за общност. И когато стане въпрос за кирилицата, за шрифтове и подобни, много често намесваме думата държава, която сме ние! Държавата не е само политиците, които сме избрали да се занимават с въпросите на обществото и да придвижват нещата към по-добро.
Мила Тарабанова: Но българските шрифтове би трябвало да бъдат включени към държавната политика като нещо важно и да бъдат приоритет.
Кирил Златков: Принципно е така, но в една държавна доктрина няма единомислие по тези въпроси. При нас ключовият въпрос е за усилията. Когато се обясни разликата между българската форма на кирилицата и руската форма, няма две мнения, че: Да, българската кирилица е и по-красива и еволюционно по-съвършена, и освен всичко друго е и българска. Няма две мнения по въпроса, но изисква усилия. То не е едно общо благо, което ето така пада от небето или може да се набере от определени видове дървета. В повечето области е така, но в тази се изисква много. В правото, здравеопазването се изисква много. Така група съмишленици мислим как да заобиколим така наречената държава. Системата, която функционира, е безкрайно тромава и зле настроена към допълнителната работа, която трябва да се свърши, дори и за неща, които са стигнали до някакъв етап на развитие. Това, което наричаме институция, държава, министерства, президентство, т.е. хората, които трябва да застанат зад неща като идентичност, функционални улеснения, които цялото общество ползват и т.н., практически не функционира. Няма институция, която да се захване да свърши цялата тази работа, от която има нужда. Например масовата употреба на българската кирилица не е реалност, затова сме се захванали сами да свършим тази работа. То между другото така се получава и в другите области, т.е. учители, лекари, юристи, сами се захващат и допринасят колкото могат. Тук въпросите на шрифтовото дело трябва да се свършат от тези, на които им пука. Много важен момент тук е въпросът за образованието в тази област, защото в момента се намираме в етап, в който цялата програма в нашия манифест ( на инициатива За българската кирилица, http://cyrillic.bg/), която се измерва само в три основни точки работи и приобщава все по-голяма група хора в тази посока. През последните четири-пет години положението в тази област много се промени. Оказва се, че дори нашите малки усилия, както и усилията на колегите от Художествената академия, които подготвят дизайнери и художници, правят българската форма на кирилицата все по-популярна и все повече част от дневния ред на обществото и в крайна сметка това, към което се стремим, е все по-присъстващо в нещата, които произвеждаме, като книги, списания, писмени паметници. Днес много повече се употребява българската форма на кирилица, отколкото преди четири-пет години.
Мила Тарабанова: Малко ли са на брой създадените шрифтове за дълги текстове, които да са напълно разработени и дигитални?
Кирил Златков: Хората, които в последните години направиха качествени неща, които да стават за дълъг текст, са няколко човека: това е Илия Груев, на много, много първо място, Васил Каталиев от Варна, след него и другите са на почетното трето място. Може би не е много честно да ги класирам така, но усилията на Илия и Васил са фокусирани в тази област. Прекрасни неща имат Александър Неделев и Вероника Славова от Type Depot. Някои от възпитаниците на Художествената академия, които се дипломираха в специалност Шрифт, имат магистърска степен, работят във FontFabrik – Ани Петрова например. Това са и хора от други специалности, които имат връзка с шрифта и писането на букви, като калиграфията. Жаклин Жекова, тя също работи във FontFabrik. Това са все по-голяма група млади хора, които се занимават професионално с шрифт. Това е новост за нас и съществува от сравнително скоро. В момента типографията е нещо модерно. Шрифтовият дизайн още повече. Добър шрифтов дизайнер много бързо придобива култов статут. Дори и рекламата е доста фокусирана върху типографията. Може и без картинка, но без букви не може. Има и сайтове без картинки, но няма сайтове без букви. Дори сам по себе си този факт е достатъчен да генерира огромно желание за уникалност. В световен мащаб изборът е безкраен що се отнася до шрифтове. За кирилица, изборът може да не е безкраен, но определено се обогатява. В тази област работата, свързана със заглавия, плакати и това, което се прави на ръка – имаме много добри примери и постижения отдавна, но това, което липсва, е това, което ползваме за дългите текстове. След заглавието какво идва. Там се къса връзката. Това е и голямата трудност, защото много малка част от хората, които са добри дизайнери, могат да се амбицират, до голяма степен да се преквалифицират, за да се захванат с дизайн на шрифт за дълъг текст, за наборен шрифт. Тежка работа е, защото освен приятната част в дизайна, която е около 30% от цялата работа, може би и по-малко, започват едни тестове, едни писаници и от всякакъв вид проблеми: технически, естетически, борба с различни езици, както и съвсем открита борба с пикселите – как екраните и принтерите възприемат красивите форми на буквите. Нещо, което дизайнерът е мислил, че ще изглежда тънко и елегантно, изглежда дебело и грозно на екран; тромаво и не такова, каквото го е искал.
Започна да се преодолява тази безтегловност в областта, да няма информация и познания за това от какво имаме нужда, и актуалният момент е, че имаме нужда от повече шрифтове. Ето това е нов етап. Хората много повече знаят за българската форма, разбрали са, видели са, осъзнали са тази необходимост, но нямат средствата, т.е. нямат шрифтове и в момента най-важното е повече хора с необходимите качества да изкарват нови шрифтове на пазара. Това е най-големият проблем днес пред нас. Дори и след този разговор хората, които ще прочетат тези думи, ще посегнат да търсят нещо, свързано с българската кирилица и в зависимост от степента на интелигентност и комбинативност по-скоро ще се доберат до някакви образци, по-хубавите, от които ще трябва да си ги купят, т.е. да заделят някакъв бюджет за това. Все още голяма празнина представлява липсата на системен шрифт за операционна система с българска кирилица – трябва час по-скоро да бъде запълнена. Работи се в тази област. Другата празнина е да има безплатен шрифт, който да става за по-сложни типографски задачи. Безплатна шрифтова фамилия, която да покрива насъщни типографски необходимости, т.е. да не е само едно – единствено начертание, да включва вариантите: regular, light, bold,italic, а може би и bold italic, правите начертания да имат small caps – малки главни, да има поне три вида цифри: текстови, за таблично подреждане и пропорционални на главните. Ето такъв шрифт с българска кирилица, който отгоре на това да е безплатен, все още няма. Има такива единични функции, от една или две фамилии – едно или две начертания, примерно чудесните образци на Ботьо Николчев, на Type Depot и на FontFabrik.
Мила Тарабанова: А това, което сте предлагали безплатно на държавните институции, какъв шрифт е?
Кирил Златков: Предлагали са го Кънчо Кънев и Иван Нейчев (Хермес Софт). Става въпрос за старобългарска кирилица и за глаголица. Те са главно за исторически текстове. Примерно в случаи, в които трябва да видим как изглежда един и същи текст на глаголица и на кирилица. Или в други области, в които трябва да се хармонизира стар български текст със съвременен. Дипломната работа на Илия Груев е посветена на подобен вид хармонизиране на старобългарски образци със съвременни образци. Блестящо решение на задачата различни по характер и исторически произход текстове да изглеждат хомогенно, да няма несъответствия между формите и чернотите. В съвременен текст, ако има автентичен цитат, примерно като текста написан върху Омуртаговата колона и трябва да е със съответните знаци и букви, и то да е част от едно каре, обичайно това изглежда ужасно. Изглежда непоносимо за четене и е неестетично. В речници, енциклопедии – трябва да съществува някакъв общ естетически стандарт за цялата книга, за цялото издание, а то няма как да изглежда хармонично, като е правено главно от руснаци, в преддигиталната епоха. След това по някакъв начин е дигитализирано и се е разпространило из мрежата по начин, който противоречи на всякакви стандарти. Не знаеш какво да очакваш от това. В момента е такъв хаос. И как да се направи този текст да е добре за четене? Няма как да се оправи, ако учен се занимава с това, ще вдигне ръце, както всъщност се случва. Те не искат да ползват професионалното знание в тази област. Това много често се случва с хората на езика и с хората, които издават книги. Пишещите, естествено, не мислят за формата на буквите или ако имат някаква идея, в повечето случаи тя е неподходяща, но не бива да ги виним, защото типографията въобще съществува само и единствено за честта на текстовете. Текстовете, които те пишат. А работа на издателствата е да гласуват доверие на специалисти в областта, а не самите те да се правят на специалисти, такива, каквито не са. Не бива да искаме нито от писателя или поета, нито от преводача или печатаря да разбират от тези неща. Има дизайнери, типографи, които разбират, и само трябва да им се гласува доверие. Днес все повече издателства използват българска кирилица. Когато издателството иска книгата да изглежда коректно по всички съвременни стандарти, свързани с кирилицата, не знаят какво точно означава това, а дизайнерът знае как да ползва адекватните инструменти. Шрифтът е инструмент. Няма и не може да има един шрифт, който да е подходящ за всичко. Кой е най-добър за четене, че и възрастен и млад човек да може да го чете, какво да е разстоянието между редовете, между буквите и куп други подобни въпроси. Когато издателят се обърне към дизайнера да подготви една книга за печат, прочел я е и е наясно каква е идеята за финалния продукт, той ще вземе информирано решение, адекватно решение, но се случва рядко. Това е експертно знание, но то касае всички хора, защото всички произвеждаме типография. А микро-типографията е възможно най-консервативната област на дизайна, защото е базирана на национални писани и неписани, много устойчиви правила и конвенции от различни епохи. Модата, разбира се, навлиза изключително бързо, но тя се проявява повече в оформлението на заглавия, на постери, на по-ефимерни неща. Примерно в един плакат трябва да има само три букви и те трябва да изглеждат модерно, съвременно и това да изнесе смисъла, идеята на плаката. Да има високи комуникативни качества и да провокира реакция отсреща. Монотонен текст също, дълги, научни статии, учебници много често се набират по най-ужасния и затормозяващ окото начин, което противоречи на идеята за достъп до образование дори. На всички ни се е случвало да се изморяваме от четене. Има куп трикове, чиято цел е да разнообразяват общата картина, въпреки че нарушават някакви принципи, но без да раздробяват тази картина. Това е много трудно. То е като дозата неглиже и естественост в музиката. Добре е да възпитаме претенция към тези неща. Да ги изискваме от изданията, и от електронните, и хартиените, но като не ги виждаме реализирани, как да го възпита читателят у себе си?