Je Suis Je (Аз съм аз), 2016
00:03:05; B/W; без звук; 16:9; Full HD video
автор: Венелин Шурелов (SubHuman Theatre)
Оператор: Веселин Христов
Je suis Je
автор на статията: Весела Ножарова
Човек на пътя на взривната вълна. Тази сцена на стоп кадър като че ли сме я виждали милион пъти в екшън филми, в документални ленти, по телевизията като репортаж от горещо събитие. Тази сцена си я представяме още щом видим първия кадър от разрушения след взривни вълни, причинени от атентати, войни, локални и глобални бедствия. Неизменно обаче ние сме зрителите, позволяващи си минимален миметичен комфорт. Ние сме недокоснатите, пощадени от съдбата на хиляди други хора. Но дали е така? Във видеоинсталацията си Je Suis Je (Аз съм аз), Венелин Шурелов поставя себе си, реално и физически на пътя на взривния поток. Сцената е внимателно режисирана, дори театрализирана, тя явно се случва нe в студио или на театрална сцена и следва ясни драматургични правила, в които има начало, драматична средна част и финал – рекапитулация. Тялото на художника е поставено на изпитание физически, но нещо повече, то е събирателен образ на човекa в изпитание. Човекът, който преживява крайно състояние на духа, оцелява след атака и преминава през разруха, за да остане себе си. Заглавието на работата също навежда на актуални интерпретации. Така разпространеното през последните години Je Suis, или Аз съм, като израз на съпричастие и съпреживяване на чуждото страдание тук има много по-дълбок катарзисен смисъл, защото е в първо лице, насочено към себе си – Je Suis Je (Аз съм аз). Използвайки своето тяло, Шурелов изгражда универсален образ на човек в крайно състояние. Кара ни за изживеем своята съпричастност към човекът в неговата ежедневна уязвимост. Уязвимост не само от физическа агресия, но и от напора на вътрешните бури, на ежедневното емоционално разрушение, в което често пъти хората са напълно сами.