Антон Терзиев, Метаканон (2005)
Поп културата създава най-различни образи на спасители
Дали ще е анимационен супер герой или хапче за депресия и в двата случая се осигурява абсолютен симулакрум – илюзията за защитеност и сигурност. Съвремената иконография работи със стереотипи. Тези стереотипи фабрикуват копия на оригинала, архетипи и този специфичен архетип води началото си от идеята за гопспод-бог. Всъщност единствената, с която не можем да се сдобием чрез обикновеното възприятие и което религията нарича възнесение, би могло да ни помогне за нови интерпретации и посоки в символичната система. Комбинирайки елементите на ортодоксалното христянство и светската иконография в серията Метаканон, Антон Терзиев ги деструктурира, както и техния начин на функциониране.
Целта e да се преразгледат функциите им и техните вътрешни противоречия, да разкрие механизъма и структурата им за контрол, определя политическата и социалната им роля. Широко преекспонирани, иконографските детайли са ампутирани от свещената им етика. Като оперирани тела, те носят белезите на популярната култура. Те са белези, които те не искат да скриват.
Най-ценото и най-страховитото в света не си променят мястото. Те са оставени в тяхната безмилостна и егоцентрична перспектива на светски покой. Това е свят, в който никой не е сигурен в неизбежността на постъпките им. Свят, в който никой не се моли на господ-бог, защото същият този бог ще ти изпрати някой, който ще те обиди в името на духовното израстване.
Метаканон не подвежда предлагайки различен поглед от очевидния. Запазва равновесието ти. Не те отвежда далче от твоя свят, далеч от хоризонта ти, вдън погледа ти. Дилемата на съвремения човек не е между Господ в намордник и Господ-Батмен, а е това което води божият пръст. А и трябва ли да се изключваме от голяма част от живота ни? Точно в тази част, по един непринуден начин се поддържа бариерата през която се влиза в света.
Антон Терзиев
